Трудностите при подготовката на избори в Ирак

”Защитата е абсолютно решаваща за завръщането на нашите сътрудници.”

Нито едно изявление на генералния секретар на ООН Кофи Анан не минава без той да спомене сигурността като предусловие за мисия в Багдад. Под натиск от страна на Анан това условие беше вписано в последната резолюция за Ирак. Тя съдържа изискване за охрана за многобройните помощници на ООН за организиране на изборите, които от своя страна трябва да играят важна роля по пътя на Ирак към демокрацията.

Само че изпълнението на това изискване засега се бави. Не само Париж и Берлин бяха наясно, че една охранителна част с отличителните знаци на ООН, но под американско командване, както настояват СЩ, няма да предизвика бурна радост. Затова набирането на доброволци е доста ограничено:

”Три или четири страни изразиха известен интерес. Те обаче не казаха нищо за числеността на контингентите си.”

Тези три-четири страни са Непал, Пакистан, Грузия и Украйна. Това явно не е бойната сила, която СЩ си представят за да получат облегчение. Германия никога не е изразявала някакво намерение да предостави войници, Китай все още не е изпратил никакви, след резолюцията Франция се отдръпна, Русия също направи ясен отказ след последната молба от Багдад. И дори Пакистан иска да изпрати войници само когато други ислямски държави помогнат.

”Има дискусии за възможно изпращане на войски от други ислямски държави.”

Само че преговорите са в застой и в това отношение. Няма изгледи за набирането на хиляда до три хиляди войници. Никой не желае да бъде под командването на бившите окупационни сили. Дипломати посочват, че това спъва собствен мандат на ООН като в Афганистан да изпрати истински сини каски. Фрустрираният Кофи Анан обаче не иска да бъде отговорен за провала на мисията на ООН. Той изтъква, че това е отговорност на Съвета за сигурност.

”Ако ООН трябва да играе важна роля, тогава трябва да се върне в Ирак. И ако искате да питате защо ООН не може да бъде охранявана достатъчно за да се осигури завръщането й, тогава трябва да питате не мене, а Съвета за сигурност.”

Шест месеца е минималния период за подготовката на изборите, посочен от Анан. За изборите през януари значи може да се каже, че вече е късно за изготвяне на избирателни списъци с помощта на ООН. От ден на ден се забавя и изпращането на приемник на Де Мельо в Багдад.

Наистина Ашраф Кази е готов да поеме тази самоубийствена мисия, само че за него и за неговите 20 сътрудници най-важно е едно условие:

”Сигурността стои на първо, второ и трето място!”