Трудности в усвояването на европейските структурни помощи

Оценката звучи доста отрезвяващо: „Повечето държавни служители в новоприетите страни от ЕС не са в състояние да подадат молби за европейските структурни помощи.” Това казва Хорхе Нуньес Ферер от Брюкселския изследователски институт CEPS. В продължение на една година той е оказвал помощ на българите при попълването на съответните документи. Те служат като база за преценка на Европейската Комисия, за това дали в бъдеще към страната ще текат пари или не.

За България, която членува в ЕС от тази година, става дума за 6,8 милиарда евро за идните седем години. Тези помощи са предвидени в рамките на регионалната структурна политика. Тя трябва да помага на по-бедните региони, да наваксат в икономическото си развитие.

Много от новите страни в общността изпитват обаче сериозни трудности да изпълнят Брюкселските изисквания. Най-големият проблем все пак е липсата на познания сред държавните служители – казва Роланд Бломайер, чийто консултантски институт е изследвал причините за ниското ниво на усвояване на европейските помощи. От повече от година насам например тече конкурса за нова пречиствателна станция на Варшава, а тя всъщност трябваше да бъде построена вече през тази година. Освен това често липсват документи, които показват, какви въздействия ще окажат определени проекти върху околната среда. Щом Брюксел забалежи подобен информаационен дефицит, той моментално спира плащанията. Европарламентаристката Инге Гресле смята, че трябва да се инвестира значително повече в обучението на държавните служители в отделните региони. Работата обаче никак не е лесна. Хората имат собствена гордост и не се оставят така лесно да бъдат поучавани отвън – спомня си Хорхе Нуньес времето в София и това, колко малко от неговите предложения са били изпълнени на практика. В продължение на десетилетия хората са познавали само планова икономика и взаимна подозрителност, как при това положение да започнат изведнъж да работят съвместно в екип ? - пита се той. Следствието от това е, че средно за отделните европейски помощни програми се усвояват едва около една трета, до максимално половината от наличните финансови средства, които са били предназначени за съответните държави в периода между 2004 и 2008 година. Това изоставане на практика не може повече да бъде наваксано, защото който иска да получи от Брюксел пари, по правило трябва да изпрати сметките си в Брюксел до края на идната година. В същото време обаче трябва да бъдат подадени молби за средствата за следващите години. До 2013 година например Пола би могла да получи до 67 милиарда евро – следавателно става дума за истински значителни суми. През тази година страната е заплашена да изпусне 215 милиона евро, предвидени за един строителен проект.

Независимо от всички трудности обаче, евро-експертът Боб Леонарди от Лондонския Скул ъф Економикс смята структурната политика на ЕС за една от успешните страни на европейската интеграция. Според него и старите членки на общността в началото, а понякога и до сега още изпитват трудности при усвояването на парите. Все пак идеята за икономическо догонване на богатите региони от бедните била фундаментът на европейската интеграция и по този начин и причината за успешното разширяване и стабилизиране на Европа.