Туризмът в България - между пожеланията и реалността

� центрове. – Гледна точка на Емилиян Лилов.

Похвално е, че шефът на Държавната агенция по туризъм е така загрижен за бъдещето на отрасъла. Добра дума заслужава и обещанието му, че държавата ще се включи съобразно силите и наличните средства в рекламирането на българския туристически продукт по света. И с това като че ли се изчерпват обаче добрите новини. Следват лошите.

Първата от тях е тъй да се каже – дежурна. Свързана е с липсата на достатъчно средства. Изобщо когато нещо в България опре до пари, тогава от опит знаем, че следват задължително оправдания. Прави го и шефът на агенцията по туризма Марио ал Джебури. Именно това ни казва той с отправката си към публично-частните партньорства. Разбирай – държавата не разполага с финансов ресурс за рекламирането и налагането на всеки отделен туристически продукт, затова се налага частниците да развържат щедро кесията си. Лошата новина за Джебури тук е, че частникът обикновено не е склонен да повери изцяло на държавата рекламата на собствения си туристически продукт. Поради много и много основателни причини. И на първо място – липсата на аргументи, подкрепени с доказателства от практиката, че държавата е по-добра от частника в рекламирането на дадена стока или продукт. И предпочита сам да е господар на положението.

Да видим какво още ни казва шефът на държавната агенция – че досега туризмът е бил приоритетен за правителствата само на думи, и че оттук нататък думите ще бъдат последвани от конкретни действия. Не знам само, защо всичко това ми звучи доста познато? – Може би защото вече съм го чувал от предшествениците на г-н Джебури! Като всеки страничен наблюдател се питам – не е ли това старата песен на нов глас? Защото фактите говорят друго - След броени дни на българското Черноморие ще започнат да пристигат първите чартърни самолети със западни туристи. Обикновено това се случва около Гергьовден. Нямаме основание да смятаме, че тази година ще е по-различно. И винаги на място те се сблъскват с една и съща отчайваща гледка – строителна площадка вместо готов да посреща гости център за почивка. Вкл. в най-големите и най-скъпи курорти като Слънчев бряг и Златни пясъци въздухът е замърсен от шумове от багери и кранове, които работят трескаво за довършването на един или друг обект. И някъде между тях път си проправят туристите, изложени на невъобразим шум и прахоляк от строителните площадки. Питам се – дали това лице на туризма иска да рекламира на световните туристически изложения Марио ал Джебури? И ако не, с какви по-различни инструменти разполага той от всички свои предшественици, които така и не успяха да се преборят с инвеститорите да спре това безобразие в българските курорти? Същите тези, които през последните години изживяват истински бум, което пък обуславя нуждата от разширяването на легловата база. Експертите обаче отдавна предупреждават, че начинът, по който сега се застроява българското Черноморие, е бомба със закъснител. Анализаторите са единодушни, че до няколко години платежоспособните туристи съвсем ще изчезнат от българските курорти, и ще дойде време, когато изникващите сега нови и нови бетонни гиганти с по 10-15 и дори повече етажа ще трябва да бъдат съборени. Страхувам се, че повечето от големите ни почивни комплекси ще имат същата участ като испанската Коста дел Сол, застроена по същия начин преди 15 години, но днес полагаща огромни усилия да се отърси от това наследство.

Това също трябва да се знае, когато кроим планове, как да привличаме нови и по-платежоспособни туристи в България. Защото наивниците са на свършване. А пожеланията, макар направени с най-добри намерения, обикновено се разминават с действителността. Защо ли си мисля, че това като че ли най-вече приляга за туризма в България, впрочем един от секторите, на който най-много се разчита за повишаване на БВП, и който би трябвало да е бъдещето на страната.