Турция, Европа и арменският въпрос

Днес германците говорят отново за трагичната съдба на арменците през 1915 и -16 година в разпадащата се Османска империя. Но днес германците искат да се осветли изцяло тази тъмна глава в историята. Тази култура на спомена е необходима. И е правилно, че се настоява от Турция да признае отговорността си за изтреблението на арменците. Това включва обаче и отговорността на Германия за станалото преди 90 години, тъй като тогавашното германско ръководство, като съюзник на Турция, е било посветено в плана за депортирането и изтреблението на арменците, без изобщо да протестира. Тогавашният османски главнокомандващ, вътрешният министър Талят паша, е убит през 1921 от един арменец в Берлин.

Изминаха 90 години от арестуването на арменците в Истанбул и депортирането им в Анадола. Мнозина от тях не оцеляват на изпитанията или биват убити по най-жесток начин от турците или кюрдите. В Турция обаче се помни и смъртта на хиляди турци при нападенията на въоръжени арменци, нещо, което на Запад изобщо не се споменава. Може би защото загубите на арменците и другите християнски малцинства са били много по-големи от онези сред турците.

Не трябва да забравяме също, че мнозина турци носят със себе си нещо като травма: чак до 80-те години арменски терористи убиха около три хиляди турски дипломати по света. Естествено не може да се твърди, че тези терористи са действали по заръка на арменското население. Но някогашният терор продължава до ден-днешен да хвърля сянка върху отношението на турците към арменците, затруднявайки допълнително преосмислянето на ужасната им съдба по време на Първата световна война.

Въпреки това започналите сега в Германия и Европа дебати доведоха до размиване на табуто и в Турция. През тези дни турските вестници са пълни с информации и коментари от учени, историци и интелектуалци, които не пестят критиката си и по адрес на турската страна. Би било разумно да се сформират работни групи, включващи авторитетни международни и независими специалисти, за да се придаде обективен, делови характер на цялата дискусия.

Във всеки случай през тези дни Турция осъзнава по болезнен начин, че настоящето наказва безгрижното отношение към историята – просто защото историята не може да бъде загърбена или замазана с евтини козметични средства. Можем само да се надяваме, че политиците в Анкара ще си извлекат съответните поуки. Но арменският въпрос не бива да се инструментализира като аргумент против приема на Турция в ЕС.