Турция е заплашена от блокиране на преговорите за членство в ЕС

Преговорният процес с Анкара е помрачен от спора между Турция и Кипър. Турското правителство не желае да ратифицира анекса към т.нар. “Протокол от Анкара”, което и дава основание да не прилага това споразумение основно спрямо Кипър.

През 1963 година Турция и тогавашната Европейска икономическа общност подписват в Анкара споразумение за асоцииране, което трябва да подготви страната за присъединяване към общността. Неразделна част от това споразумение са и договореностите за създаване на митнически съюз. С допълнителен анекс, т.нар. “Протокол от Анкара” от 1996 година, действието на митническия съюз се разширява и с десетте нови страни-членки на ЕС, приети през 2004 година. Към тях принадлежи и Кипър, чиято северна част е окупирана от турски войници. Т.нар. Севернокипърска турска република е призната единствено от Анкара.

От юли 2005 година Турция е страна по допълнителния протокол, до този момент обаче не го е ратифицирала. Подписването на протокола от турската страна стана с изричното условие, че турският подпис под документа не означава същевременно и признаване на Кипър от Анкара. Впоследствие ЕС определи турската декларация като документ без правна стойност.

Сега Турция отказва да отвори своите пристанища и летища за кораби и самолети от Кипър, докато ЕС не отмени търговското си ембарго срещу северната турска част на разделения остров. Още миналата есен Брюксел предупреди, че отказът на Турция да изпълни задълженията си спрямо всички страни-членки на ЕС, в т.ч. Кипър, може да се отрази негативно на преговорите на Турция за членство в съюза.

Преговорният процес с Турция е разчетен за период от най-малко 10 години и е разделен на 35 преговорни глави. Тези параметри бяха фиксирани на 3 октомври 2005 година, когато започнаха преговорите с Турция. През октомври тази година приключи т.нар. “скрийнинг”-период, в който беше направен преглед на това, доколко турското законодателство отговаря на правото на ЕС. Този правен статут е известен още като “Аки”. Той обхваща всички договори, закони, декларации и решения, международни споразумения, по които ЕС е страна, както и решенията на Европейския съд за правата на човека. Към този преглед се отнасят също така и общите мерки на правителствата в областите правосъдие и вътрешни работи, политика по сигурността и външна политика.

Следващият етап са преговорите по отделните глави. В тях страните се договарят за хармонизирането на турските закони с правото на ЕС. Съответните глави се “отварят” и след постигането на съгласие отново биват “затваряни”. Единствената досега затворена глава в преговорите с Турция е за наука и изследвания. Следващата, която трябва да бъде разгледана, е главата “Възпитание и култура”.

Важна подробност е, че преговорите за членство не се водят между Турция и ЕС, а между Турция и всички страни-членки на общността. Това означава, че за затварянето на дадена глава е необходимо пълно единодушие на страните-членки. Сега ЕК предлага, осем от общо 35 преговорни глави с Турция въобще да не бъдат отваряни. Другите могат да бъдат започнати без никакви гаранции обаче, че ще бъдат затворени преди Анкара да отвори пристанищата и летищата си за Кипър.

Преговорите с Турция де факто могат да бъдат блокирани от всяка една от 25-те страни-членки на ЕС. Кипър вече заплаши с вето, ако Анкара не промени поведението си. Миналата седмица Анкара предложи компромисно да отвори едно свое пристанище и едно летище, което беше отхвърлено от Брюксел като достатъчно за решаването на спора. В навечерието на днешната среща на европейските външни министри еврокомисарят по разширяването Оли Рен предупреди, че ЕС очаква от Турция да отвори всички свои пристанища и летища за кипърски кораби и самолети.