1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Турция е заслужила своя шанс за прием в ЕС

7 септември 2004

Страната не от вчера изпълнява важните функции на посредник между Изтока и Запада

https://p.dw.com/p/AsUR

След по-малко от месец Европейската комисия ще представи своя доклад за напредъка на Турция. Той пък ще залегне в основата на решението на ЕС, дали да започнат преговори за присъединяване на Турция към общността. Междувременно Анкара изпълни вече множество изисквания от Брюксел и има право да получи своя шанс.

В същото време фронтът от противници на приемането на Турция не се отказват от по-нататъшната си борба. Обикновенно те повтарят стари, в повечето случаи, странични аргументи.

Факт е, че мерилото за приемане в общността са единствено Копенхагенските критерии. Това са критерии, сквързани с наличието на демокрация, спазване на човешките права, защита на малцинствата и икономическо развитие - критерии, които преди това бяха поставени за изпълнение и пред източноевропейските страни, които вече са сред членовете на ЕС. Други изисквания към кандидатите за членство няма или ако все пак се чуват - то те са допълнително и изкуствено придадени: онова, което например смущава редица хора, е че населението на Турция е предимно ислямско.

Готова ли е Турция да стане вече членка на ЕС? Не, в никакъв случай. Независимо дали става дума за човешки права, за демокрация, защита на малцинствата или икономически показатели, Турция ще трябва да положи още много усилия за да изпълни европейските норми. Анкара от десетилетия насам обаче заявява своята вярност към европейските стойности и въпреки съпротивата на някои вътрешни кръгови и някои рецидиви на миналото, постига все по-голям успех в това отношение. Затова Турция е заслужила своя шанс, макар и самият монет на евентуалното и присъединяване към ЕС да е още твърде далеч.

В крайна сметка Турция отдавна е страна-членка на НАТО, тя е една от страните- основателки на Съвета на Европа и отдавна полага усилия за интеграция, каквато също така нерядко и е била обещавана. Не бива да се забравя важната роля, която Турция може да изиграе в днешно време -като свързващо звено между Ориента и Западния Свят - функцията, каквато тя изпълнява и сега. Противниците на турското членство в общността твърдят, че освен всичко останало, приемът на Анкара е невъздможен даже и само затова, че би повлекъл след себе си редица други мераци за прием - например от страна на Украйна, Беларус и др. Тези страни обаче нито имат официален статут на кандидати за членство в общността, какъвто притежава Турция и то още от 1999 година насам, нито пък години наред са били залъгвани с обещания за прием от страна на ЕС.

Не бива на преден план да излиза и въпроса за евентуалните финансови разходи, свързани с бъдещо членство на Турция в ЕС. Може би по-важно е да си зададем въпроса : А дали неблагоприятните последици от един отказ за прием няма да са много по-сериозни и драматични, макар и да нямат финансово изражение? Днес врагът на европейската цивилизация вече не може да се локализира под формата на отделна страна или съюз от държави. Враговете на съвременната цивилизация са предимно терористи, които оперират под прикритието на ислямската религия. Турция също е ислямска страна, но нейната конституция задължава към стриктно деление между религията и държавната власт и е вдъхновена от демокрацията и европейските стойности. От по-нататъшното сближаване на Турция към ЕС европейците не бива да изпитват страх. Нужно но този процес да се гледа като на геостратегическо предизвикателство, чието добро изпълнение може да прехвърли културния мост за разбирателство между Изтока и Запада.