1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Турция и Европейския съюз

Б. Гюнгор8 януари 2004
https://p.dw.com/p/AskC
ХДС и ХСС официално оповестиха, че приемането на Турция в Европейския съюз ще бъде една от предизборните им теми на изборите за Европейски парламент през юни. Това е мечешка услуга към европейското обединение - конкретни дебати за турското членство или пък "привилегировано партньорство" едва ли могат да се очакват, доколкото предизборните кампании рядко са повод за трезви дискусии. Много турци с основание ще се почувстват засегнати от намерението на ХДС/ХСС, както и от факта, че съпротивата срещу приемането на Турция в Европейския съюз идва тъкмо от Германия, където живеят два и половина милиона турци. Германското обединение предизвика на времето в Турция по-откровена радост, отколкото у някои европейски съседки на Германия. Анкара беше между първите, които отправиха поздравления. Изглежда, че и друго нещо е забравено: като страна-членка на Нато от 1952 г. насам Турция дава много важен принос към опазването на западните ценности и норми в един твърде нестабилен регион. Тя бе на времето и единствената западна страна, която служеше като буфер срещу Съветския съюз.

Турция е наясно, че не може да разчита скоро на приемане в Европейския съюз. За нея е по-важно да не губи от поглед перспективата на присъединяването си към него. Именно с оглед на тази цел се стреми към насрочването на дата за започване на преговори за приемане. Ако не се насрочи такава дата, както елитът, така и обикновеното население в Турция ще охладнеят към ценностите и идеалите на Европейския съюз и ще започнат да се отдалечават от Европа, което не е в неин интерес.

Съществува сериозен риск в Европа да се създаде нов отрицателен имидж за Турция, независимо че ХДС/ХСС естествено нямат това за цел. Но също тъй непредвидено и непреднамерено споровете относно турското приемане в Европейския съюз могат да отприщят нови изблици на ксенофобство.

ХДС/ХСС дават освен това и лош сигнал по отношение на интеграционната политика: как могат да се призовават живеещите от десетилетия в Германия и други европейски страни турци към по-добра интеграция в съответните общества, след като същевременно им се сигнализира: "Вие, турците не се числите към нас"?! Именно водещи политици на двата съюза, начело с тогавашния президент Рихард фон Вайцзекер бяха тези, които през 80-те години помогнаха на Турция да подобри имиджа си в Европа, независимо от критиките относно нарушаването на човешките права, недостатъците в демокрацията и икономиката. Не бива да забравяме, че още преди създаването на републиката през 1923 г. исторически Турция се ориентира към Европа - и това става, между другото, 10 години преди Хитлер да дойде на власт в Германия.

Много турци не без основание ще си помислят, че страната, предложила на времето убежище на редица преследвани от нацизма германски интелектуалци и учени, сега бива обявявана тъкмо от германски политици за "лошото дете" на Европа. И то не за друго, а от предизборен популизъм.