Турция и ЕС, Гърция и свободата на медиите

Бившият турски премиер Месут Йълмаз разкритикува преговорите на Турция с ЕС. Брюксел постъпва непочтено, смята политикът. В Турция предстоят президентски избори и се очаква, че настоящият премиер Реджеп Тайип Ердоган ще се кандидатира. Неговата умерена ислямска партия има абсолютно мнозинство в парламента, тъй че шансовете на Ердоган са отлични. Ако той стане президент, мнозина се бят, че Турция постепенно ще се превърне в ислямска държава. На този фон преговорите за членство в ЕС могат да се окажат единствената спирачка пред пълзящата ислямизация. Но ЕС сякаш няма никакво желание да приема Турция, опасяват се проевропейски настроените политици в Анкара. Ето какво казва бившият премиер Йълмаз:

“Страхът на турците от възникването на религиозна държава може да се сравни с чувствителността на германците на тема националсоциализъм. Светската държава е основно положение в турската конституция, което е утвърдено веднъж завинаги. Много турци не вярват, че Ердоган и неговата партия ще се придържат към този принцип, особено ако овладеят и президентския пост.”

Йълмаз се опасява, че при това положение страната ще изпадне в трайна политическа криза, а основните й органи ще се блокират взаимно.

“Законовата рамка, зададена от Конституцията, не допуска никаква опасност от посегателства срещу разделянето на държавата от религията. От няколко години насам обаче сред населението се наблюдава задълбочаваща се поляризация между привържениците на светската и привържениците на религиозната държава. Ако тази тенденция се задълбочи, ще възникне сериозна заплаха за единството на Турция и за демокрацията в страната.”

В същото време в Турция ключова политическа роля играе армията, която според мнозина е единственият надежден пазител на демокрацията и светската държава. Европейците не приемат безрезервно този факт, доколкото армията по принцип не би трябвало да има политически функции. Ето коментара на бившия премиер Месут Йълмаз:

“От правна гледна точка правомощията на армията са ограничени. В чужбина винаги ги надценяват. Националният съвет за сигурност, в който влизат и военни, има чисто консултативни функции. Освен това военните нямат мнозинство в него. Армията не може да се намесва нито във всекидневните правителствени дела, нито в решенията на правосъдието. Властта на армията всъщност е в нейното медийно присъствие. Няма законово положение, според което демокрацията и светската държава могат да бъдат защитени с военна сила.”

Не само опозицията в Турция критикува ЕС заради нерешителността. Правителството и премиерът Ердоган също отчетливо огласиха недоволството си. Какво смята Месут Йълмаз за аргументите на Ердоган?

“Да, той има право. Но проблемите се появиха по-рано, още когато Ердоган щастливо се усмихваше пред фотоапаратите заедно с представителите на ЕС. Той отстъпи по два пункта, които в момента блокират преговорите. Първо – че всяка от трийсетте преговорни глави с Турция ще бъде приключвана единствено с единодушното решение на правителствените ръководители от ЕС. И второ – условието за решаване на Кипърския проблем, който в момента просто се отлага.”

В началото на април по политически причини беше уволнен Георгос Деластик, който от 12 години работеше като политически кореспондент на най-авторитетният консервативен вестник в Гърция – Катимерини. Новото ръководство на вестника просто го повика и го прикани да подаде оставка. Причината: една публикация на Деластик в ляво седмично издание, което редакторът ръководи в свободното си време. Става дума за критичен коментар срещу издигането на ключови позиции в медиите на такива журналисти, които симпатизират на САЩ и на правителството. В коментара се твърди още, че поради дълговете на много гръцки медии, чуждестранни концерни изкупуват част от акциите им и започват да упражняват въздействие върху подбора на журналистите. Това може да има фатални последствия, твърди авторът на коментара.

Като се има предвид колко пъти САЩ са се намесвали пряко или непряко в гръцката политика след оповестяването на доктрината Труман по време на Гръцката гражданска война, такива опасения съвсем не са безпочвени. И обратно: макар че Гърция е надеждно обвързана в евроатлантическата общност, част от политиците и коментаторите в САЩ я смятат за партньор, на който не винаги може да се разчита. Демонстрацията на студентите пред Политехническия университет към посолството на САЩ в Атина срещу диктатурата на полковниците от 17 ноември 1973 понякога във Вашингтон бива свързвана директно с тероризма. В този смисъл САЩ наистина се стараят да въздействат върху общественото мнение в Гърция в удобна за себе си насока.

В скандалния коментар, публикуван от атинския седмичник, не се цитират нито имена, нито медии или фирми. Въпреки това обаче новото ръководство на Катимерини обяви, че публикацията засяга интересите на вестника и по този начин всъщност потвърди изнесеното. А уволнението на Деластик изобщо не е изненада. Той отказа да подаде доброволно оставка и се обърна към атинския журналистически синдикат. Синдикалистите позвъниха на главния редактор на Катимерини Алексис Папахелас, но той им каза, че във вестника няма уволнения. И въпреки това Деластик беше уволнен няколко дни по-късно, независимо от протестите на синдиката.

Това не е единственият случай на работодателски произвол в Гърция. Наскоро след 14-годишен трудов стаж в Катимерини журналистиката Аристеа Буятсу беше уволнена и изгуби статута си на нещатен сътрудник в телевизия и радио Скай, само защото отказваше да спре критичните си публикации срещу управляващата консервативна партия Нона Демокрация. Димитрис Тримис пък пострада заради синдикалния си ангажимент в Скай. Последният скандал обаче е най-шумен, защото Гьоргос Деластик е един от най-изявените леви журналисти в Гърция, известен с критичните си коментари срещу войните в бившата Югославия и интервенциите в Афганистан и Ирак. Правителството на Караманлис беше особено раздразнено от факта, че тъкмо по време на многомесечните бурни дебати около приватизацията на университетите в Гърция, един от най-критичните гласове срещу политиката на управляващите идва тъкмо от флагмана на консерваторите – вестник Катимерини.