Турция и кюрдският проблем

Турското правителство явно не може повече да търпи безучастно засилената активност на кюрдските терористи. Само че евентуално нахлуване в северен Ирак, където са базите на терористите, би била по-лошата алтернатива.

В съседната страна днес съществува едно съвсем друго положение. Ирак е под доминиращото влияние на американците. Нещо повече: новият иракски президент е кюрдът Джалал Талабани, който сега е в съюз бившия си съперник Масуд Барзани; последният сътрудничеше навремето с турските сили за сигурност. Така че при евентуално нахлуване турските войски едва ли ще могат да разчитат на подкрепата на кюрдите, а по-вероятно ще срещнат силна съпротива. Но най-вече американците няма да допуснат влошаване на положението в северен Ирак.

Желанието на Анкара САЩ да вземат мерки срещу Кюрдската работническа партия и нейните водачи в северен Ирак е оправдано. Още повече, че Вашингтон отдавна е зачислил тази групировка към списъка на терористичните организации. И все пак турците трябва да действат много благоразумно. Пропуските след арестуването на водача на КРП Абдула Юджалан през 1999 доведоха дотам, че около една четвърт от новото попълнение на организацията са хора под 35 години; тоест младежи, които искат да се отърват от безработицата и безнадеждността в своя роден край и които стават лесна плячка на ислямисти и екстремисти. Смята се, че броят на кюрдите в Турция, готови на самоубийствени атентати, възлиза на 70.

Евентуално нахлуване в северен Ирак няма да оправи положението в запуснатите от десетилетия кюрдски райони на Турция, нито пък ще намали броя на потенциалните атентатори. Освен това подобна стъпка със сигурност ще принуди ЕС да отмени насрочения за началото на октомври старт на преговорите за членство с Анкара. Последствията биха били необозрими както за Турция, така и за онези, които смятат, че присъединяването на страната към ЕС отговаря в крайна сметка на европейските интереси.

Американците от своя страна трябва най-сетне да дадат ясен отговор на въпроса: какво възнамеряват да правят със северен Ирак. Смятат ли да пренебрегнат понятната загриженост на своя съюзник Турция относно сигурността на границите й? Или пък смятат за неизбежно създаването в перспектива на независима кюрдска държава? Ако освен военната си мощ САЩ искат да демонстрират и политическа далновидност, те трябва да подкрепят Анкара не само на думи, а преди всичко с една ефикасна стратегия срещу КРП.