Турция и реформата на европейската структурна политика

Европейският парламент в Страсбург настоява за нова насока в европейската структурна политика. След присъединяването на всички страни от Западните Балкани и на Турция сегашната система на финансиране ще достигне предела на възможностите си, изтъкна евродепутатът Маркус Пипер. Необходимите допълнителни средства се оценяват на 150 милиарда евро.

“Имаме определени критерии за поощряване, заяви Пипер. От една страна, да се поощряват всички региони в Европа, които имат по-малко от 75% от средните икономически резултати; в Турция това са всички региони, в Западните Балкани и Хърватия – най-голямата част. Освен това поставяме т.н. “абсорбционна граница”, което означава, че съответните страни ще получават поощрителни средства до 4% от брутния им социален продукт. Всички средства възлизат на 150 милиарда евро.”

Две трети от тази сума биха отишли само в Турция. Това означава, че присъединяването на страната към Евросъюза може да стане само за сметка на поощряването на други европейски региони, смята Маркус Пипер. Някои евродепутати критикуват, че докладът косвено поставя под въпрос присъединяването на Турция. Пипер възразява:

“Не би трябвало да се вземат решения от финансови съображения. Но тези съображения са основание за забавяне на процеса, тъй като имаме копенхагенските критерии, според които не бива да се надхвърлят границите на дееспособността на Европейския съюз.”

С присъединяването на Турция към съюза броят на жителите му ще се повиши с 15%, но брутният вътрешен продукт на глава от населението ще се намали с най-малко 10%. Тези цифри тревожат евродепутатите. Маркус Пипер обаче признава, че тези цифри са били известни на Евросъюза още преди да се приеме кандидатурата на Турция.

“Те бяха известни, казва той, но не бяха широко оповестени. В това отношение Европейският съюз и особено комисията, занимаваща се с въпроса, заслужават сериозна критика.”

Европейският парламент настоява сега за преосмисляне на стратегията на разширяване. Новите концепции трябва да предлагат гъвкаво финансиране – например чрез отпускане на заеми или по-големи вноски от страна на съфинансиращите държави. Отпускането на европейски субсидии трябва да бъде обвързано също така с това дали страните-кандидатки отбелязват напредък в осъществяването на критериите.

“Не е редно да отпускаме много средства за изграждането на регионално-политически инструментарий и същевременно политическото положение в Турция по отношение на човешките права и свободата на религията да не се променя. “

Докладът на Маркус Пипер беше приет в Страсбург с голямо мнозинство. 473 евродепутати споделят загрижеността му по отношение на европейската структурна политика и присъединяването на Турция. Имаше само 113 гласа против. Решението е необвързващо, наистина, но неочаквано голямото мнозинство показва, че разходите по бъдещото разширяване на Евросъюза са щекотлив проблем не само в Страсбург.