Убийството на Георги Илиев

Същността на прехода в България, неговата сърцевина се състоеше в следното – неограничената политическа власт от преди 89-та година да се трансформира в неограничена икономическа мощ след края на комунизма. Този преход бе осъществен от властта в сянка, която започна подготовката за гигантската трансформация далеч преди тя да стане видима за обикновените българи. Тази власт подбираше хора, които да свършат мръсната работа, превръщаше ги в герои на новото време, даваше им всичко след което им го отнемаше за един миг - с един изтрел. Кратката биография на Георги Илиев, публикувана веднага след убийството му е доста показателна в този смисъл. Роден в Кюстендил през 1966-та, възпитаник на кюстендилската школа по борба и училището “Олимпийски надежди”, републикански и балкански шампион. През 1983-та е регистриран за кражба, а през 86-та е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. Освободен е предсрочно през 91-ва…Защо ли? Основният контингент от който бяха създадени мутрите в България е с биографията на Илиев. Млади, криминално проявени момчета, предимно спортисти, предимно агресивни, предимно от провинцията, непременно познати на органите на реда. Впрочем последните след 89-та се превърнаха в организатори на хаоса и тъкмо те създадоха мутантите от типа на Георги Илиев. Днес заличават следите. Унищожават основните свидетели на истинската нова българска история. Тази, която се правеше и прави зад кулисите на политическия театър и официалната публичност. Едно от доказателствата за бутафорията на така наречената легитимна власт в България е фактът, че нито едно от многобройните убиства, станали през последните три години не бе разкрито. Властта в сянка не позволява това да се случи, а на представителите на официалната власт не им остава нищо друго, освен да броят труповете. Със сигурност този няма да е последния. Със сигурност ще има още. Със сигурност България прилича повече на разбойнически стан, отколкото на държава, но българите май свикнаха и с това. Нали сега е на мода носталгията по сигурността.