Увеличават се ограниченията пред България и Румъния като нови страни-членки на ЕС
20 декември 2006
И след присъединяването си към ЕС България и Румъния няма да получат неограничен достъп до трудовия пазар на Германия. Такова решение взе вчера федералното правителство в Берлин по искане на министъра на труда – социалдемократа Франц Мюнтерферинг.
Правителственият говорител Улрих Вилхелм заяви, че цел на правителството остава по-нататъшното намаляване на безработицата в страната. Това налага да бъде държан под контрол достъпът на работници от двете новоприсъединяващи се страни България и Румъния за да не бъде допусната неконтролирана вълна от работници-изселници от т.нар. страни с ниски доходи.
Ограниченията, които стъпват върху записаните в договорите за присъединяването на България и Румъния защитни клаузи, засега ще важат през първите две години от членството им в ЕС – до края на 2008 година. Марката се отнася преди всичко за секторите строителство, вътрешно почистване и вътрешен дизайн.
Синдикатът на строителите в германия приветства налагането на ограниченията за работници от България и Румъния. В декларация на ръководството на синдиката се посочва, че независимо от подема в бранша и очертаващата се като добра 2006 година за строителния бранш в германия той все още не е в състояние да поеме неограничен поток от чужда работна ръка. Акцентира се и върху това, че строителният сектор е особено податлив и чувствителен на тема дъмпинг по отношение на осигуровките и цената на труда.
Решението за налагане на предпазни мерки беше приветствано и от германските християндемократи. Генералният секретар на партията Роланд Пофала заяви, че стремежът е да спада безработицата в Германия, което обяснява нуждата от механизъм за спиране на неограничения поток на работна ръка отвън. Освен това решението ще изпрати ясен сигнал към германците, че и при това разширяване с България и Румъния защитата на интересите на германските работодатели и тези, които търсят място на пазара на труда, остават приоритет и след разширяването на ЕС с България и Румъния.
Решението на германското правителство на практика приравнява българите и румънците с гражданите на десетте страни от Централна Европа, които се присъединиха към ЕС през 2004 година. Изключение беше възприето само за Малта и Кипър, чийто граждани имат правото да работят в старите страни-членки на ЕС.
Докато ЕС на петнайсетте затваря трудовите си пазари за двете най-нови страни-членки, то повечето от десетте от първата вълна на петото разширяване оставят вратите си отворени за работници от България и Румъния. До този момент са потвърдили, че няма да въвеждат ограничения следните страни – Естония, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Словения и чешката република. Своя пазар на работна ръка отваря за българи и румънци също така Финландия.
България и Румъния все още не са решили, дали ще приемат след 1 януари работници от старите страни-членки. Тук изключваме разширяването на списъка с т.нар. регулирани професии, за които се изисква разрешение за работа. Но от гледна точка на високия жизнен стандарт в старите страни-членки за техните граждани няма голямо значение, какво ще решат София и Букурещ.
Друго ограничение пред най-новите страни-членки засяга износа на месо в ЕС. Вчера говорителят на ЕК Филип Тод потвърди, че и след 1 януари огромната част от българските румънски месопреработвателни предприятия няма да могат да изнасят месо в ЕС. Така Брюксел отговаря на опасенията на Русия, че българско и румънско месо, което според Москва не отговаряло на санитарно-хигиенните изисквания, може да попадне на руския пазар. По този начин ЕС избегна опасността, Русия да наложи забрана за внос на месо от всички страни на ЕС заради двете нови членки България и Румъния.
Още едно ограничение засяга България. Вчера Брюксел обяви, че поради пропуски в мерките за безопасност на полетите и след присъединяването си България няма да стане част от общото европейско въздушно пространство. Това означава, че българските самолети ще продължат да бъдат третирани като самолети от трети страни. Причината – България не покрива критериите за сигурност на полетите. Освен това България е застрашена да попадне поради това и в т.нар. черен списък. Това означава,че българските въздушни компании могат да получат забрана за кацане в страните членки на ЕС. Черният списък ще бъде актуализиран през февруари.