1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Украйна се отказва от интеграцията в Европейския съюз и НАТО

27 юли 2004
https://p.dw.com/p/AsWj
Украинският президент Леонид Кучма
Украинският президент Леонид КучмаСнимка: AP

Непосредствено преди неотдавнашната украинско-руска среща на върха украинският президент обяви, че в бъдеще членството в Европейския съюз и в НАТО няма да е сред целите на военната доктрина на страната. По този начин Украйна извършва открито ясна промяна в курса си в посока Москва.

Означава ли всичко това, се слага край на досегашната външна политика на страната, стремяща се към добри отношения и със Запада, и с Изтока, на досегашния курс на интеграция на Украйна към Европа? Фактите говорят именно в потвърждение на края, но всичко това е свързано в много по-малка степен с изявленията на действащия президент Леонид Кучма, отколкото с реалните политически обстоятелства и с предстоящите президентски избори. Москва има сериозни интереси в Украйна – както от икономически, така и от политически характер.

Така например – в резултат на приватизацията руските концерни отдавна си подсигуриха тлъсти дялове в украинската енергетика. Търговията продължава да се развива. На базата на подписаното от двамата президенти споразумение за единно икономическо пространство са създадени – съвместно с Казахстан и Беларус – и формалните рамки за по-интензивна икономическа и политическа интеграция – принципно според примера на Европейския съюз.

Всичко това е само на книга – продължават да твърдят наблюдателите от Запад. Но ситуацията може бързо да се промени – тъй като безспорен е фактът, че растежът на украинската икономика се дължи в най-голяма степен на добрите стопански контакти с Русия. Киев печели от тесните си връзки с Москва – и в икономически план, но и в политически. Приближавайки към датата на президентските избори не може да се пренебрегне това, че ориентираните към близост с Русия сили от източната част на страната стават все по-значими. Те издигнаха за свой кандидат-президент действащия премиер Виктор Янукович, който при това има много добри шансове за победа. А това съвсем не е несвързано с щедрата финансова и политическа подкрепа, оказвана от страна на Русия.

Москва е напълно наясно със значението на 48-милионната дъжава Украйна за своята външна политика. ”Или ще има голяма Русия, или никаква” – подчертава нееднократно руският президент Владимир Путин. Силна държава, велика сила, патриотизъм – всички тези думи за ключови в руската дипломация. И така наречената ”близка чужбина” играе специална роля в този контекст. Москва се стреми всячески да попречи на интеграцията на Украйна в Европа. Присъединяването на прибалтийските държави към Европейския съюз и НАТО бе достатъчно болезнено за Русия. И както сега смята Москва – това не бива да се случи и с Украйна.

Именно от гледна точка на подобни чувствителности Брюксел и досега отлага отправянето на конкертни предложения към Украйна. Становищата, оповестявани от европейска страна, гласят, че липсват както достатъчната готовност за реформи, така и надеждните партньори в преговорите. Украйна получи едно топло ръкостискане – но не и конкретна перспектива.

И на фона на състоялото се тази пролет пълноценно разширяване на Европейския съюз с нови десет държави Украйна по-скоро изпада в забрава. Или най-малкото така чувстват нещата хората в страната, за която пътищата в западна посока междувременно са практически отрязани. Така например – ако преди украинците можеха без каквито и да било формалности да прекарват своята отпуска в България, Унгария или Румъния, сега те имат нужда от виза за целта. В такъв случай какви са практическите ползи за хората от добрите отношения с Брюксел? Мнозина от украинците нямат отговор на този въпрос.

С една ориентирана към Русия политика в Украйна могат да се натрупат много повече плюсове, отколкото с проевропейска насоченост – още повече, че по-голямата част от населението и така живее в индустриалната, рускоговряща източна част на страната. Политическите и изборните стратези в Киев и Москва знаят това, а западноевропейските държави най-вероятно ще го научат по доста болезнен начин през тази година. Тъй като ако победи "кандидатът на властта" – Виктор Янукович, тогава това, което днес е повече в сферата на намеренията – тясното обвързване с Русия – скоро ще се превърне в реална политика.