Островът се казва Атлантия и се намира в Северния Атлантик. Географски доста прилича на Минданао, само дето планините му са по-ниски. Политическата обстановка в Атлантия напомня на Балканите, с една разлика: островът, подобно на Кипър, има зад гърба си колониално минало. Атлантия е дълъг приблизително 500 километра по оста Запад-Изток и широк около 400 километра от Север на Юг. Жителите му открай време са представители на две етнически групи, но така и не успяват столетия наред да заживеят в мир помежду си. След борбата за независимост и въоръжените сблъсъци между двата етноса – алфите и бравите – през шейсетте години на острова възникват три държави. Въпреки това в нововъзникналата Алфия има гранична провинция, където живеят повече брави, отколкото алфи – и тази провинция, разбира се, граничи с Бравия. Тъкмо в шелфа на тази провинция е открит петрол, а това автоматично създава напрежения между двете държави. За да може да предяви териториални претенции към петролните находища, Бравия тайно поддържа “Фронта за освобождение на бравите”, който води гражданска война в Алфия. И двете държави концентрират войски по границата. Намесва се Съветът за сигурност. ЕС предлага да получи мандат от ООН и да изпрати в Атлантия своя корпус за бързо реагиране, който – ако се налага – ще подсигури мира дори чрез употреба на сила.
От военна гледна точка така изглежда най-амбициозната мисия, която някоя ден може да поеме корпусът за бързо реагиране на ЕС, ако се добере до статут, позволяващ му широк периметър на действие. Задачите от Петерсберг (по името на една резиденция край бившата германска столица Бон), които един ден ще поеме корпусът, засега са практически неосъществими, защото липсват важни предпоставки. Европейците нямат достатъчно модерни транспортни самолети, нямат капацитети за зареждане на самолетите с гориво във въздуха, не разполагат със съвременни системи за електронно разузнаване и за командна координация. Политическите споразумения предвиждат създаването на корпус за бързо реагиране от 60 хиляди войници, който може да изпълнява мисии с продължителност до 6 месеца. По осъществяването им има още доста да се работи, но част от целите вече са постигнати. Колкото до нахвърляния преди малко фиктивен сценарий за мисия на европейския корпус за бързо реагиране, който вече от години се обсъжда в средите на ЕС – имената може да звучат като измишльотина, описаната ситуация обаче е съвсем реалистична.
