Успех на берлинската дипломация

Статията е озаглавена „Подкрепа от Берлин”. Още в подзаглавието „Шпигел” отбелязва: „Дипломатическата офанзива на германското правителство и на ЕС доведе до пробив след няколко месеца преговори.”

Списанието акцентира върху ролята на германския външен министър Франк Валтер Щайнмайер, който използвал добрите си контакти със сина на Кадафи. Шпигел пише: „Сейф ал Ислям привлече вниманието на международната общественост през лятото на 2000-та година, когато откупи с парите на фондацята си 21 заложника взети от филипинска мюсюлманска групировка. Между тях беше и германското семейство Валерт. Преговорите от германска страна се водеха от тогавашния шеф на канцлерската администрация Франк-Валтер Щайнмайер. Оттогава той поддържа контактите си с Кадафи-младши. Винаги когато Сейф ал Ислам идваше в Берлин, което той правеше с удоволствие, беше посрещан като важен гост. От летището го вземаше охрана с ескорт до канцлерството, където шефът на администрацията Щайнмайер винаги отделяше време за важния гост. Създаденото доверие се оказа полезно.

Само че добрата воля на сина на Кадафи, който призна, че „Либия не е невинна за избухналата епидемия с вируса на СПИН”, се оказа недостатъчна в случая с българските медицински сестри. През май 2004-та година съдът в Триполи ги осъди на смърт. В тях висшите чиновници от либийското правосъдие и тайните служби видяха добър повод за връщане на онези милиони долари, които правителството в Триполи трябваше да плати като компенсация за жертвите на държавния си тероризъм, пише „Шпигел” и представя любопитен протокол от последните дни на мъчително постигнатото споразумение с Либия и хвърля поглед напред към очакваната окончателна развръзка на драмата. В статията четем:

Не само правителството в София се безпокои от това, че либийците могат да поставят нови искания преди екстрадирането на медицинските сестри. От собствения си опит като посредник Франк-Валтер Щайнмайер знае, че либийците винаги могат да те изненадат. Така например при последната им среща в Триполи либийският посредник Убейди подхвърлил между другото, че палестинският лекар никога не е влизал в сметките на сделката. Вбесен Щайнмайер прекратил срещата, позвънил на българския си колега в София и му казал: „Трябва да направиш от палестинеца българин”.

Външният министър Калфин помолил за снимка на лекаря. Фотографът на германската делегация сканирал фотоархива от визата и идентифицирал на една от груповите снимки д-р Ашраф ал Хаджудж. Увеличил частта с лицето му и изпратил импровизираната паспортна снимка по мейла в София. Малко по-късно палестинския лекар получил българско гражданство, пише „Шпигел” преди да насочи критиките си към френския президент Саркози. В статията четем:

Най-големи притеснения у европейските посредници обаче предизвикват не триковете на Триполи, а един техен тесен съюзник. С машинациите си и последната си намеса в аферата, френският президент Саркози заплашва с провал всичко при това малко преди окончателния му край. Най-напред новакът на дипломатическия паркет изпрати съпругата си Сесилия, която посети медицинските сестри и заразените деца в качеството си на майка, както отбеляза наивно Елисейският дворец. В последствие Саркози се предложи сам за посредник и обяви, че ще посети Кадафи, което Триполи използва като добра възможност да поиска още нещо. „Какво става с предложението на мадам Саркози за модернизацията на още една болница в Бенгази”, попитаха в Триполи. Щайнмайер се почувства спънат от френското престараване и се обърна към партньора си Сейф ал Ислам. Сделката е вече перфектно уточнена, съобщиха от Берлин и няма какво повече да се допълва. За по-нататъшна помощ може да се говори едва по време на разговорите за бъдещи европейски проекти за възстановяване в Либия.

Само че дипломатите в Берлин и София ще си отдъхнат едва, когато свръх действеният Саркози се завърне от Триполи. Либия очаква френския президент средата на тази седмица.