Успешната интеграция не може да бъде едностранна.

Такъв подход иска например Елизабет Мюлер – бивша регионална политичка от Германската социалдемократическа партия /ГСДП/ преди няколко години е преминала към мюсюлманството.

Ето разговор на Дойче Веле с нея:

Елизабет Мюлер се ангажира най-вече за интеграцията на мюсюлмани, предимно турски имигранти в родния си регион окръг Рейн-Зийг в околностите на Бон. Като мюсюлманка тя има свободен достъп до джамията. Там тя редзовно се среща с мюсюлмански семейства, за да им помогне при интеграцията в германското общество.

Според 66-годишната Елизабет Мюлер най-голямата пречка за интеграцията са недостатъчните езикови познания на мигрантите:

“Да, ударението при миграционния проблем тук, в Германия, е всъщност върху езика. Езикът е важно средство и за установяването на връзки със съгражданките и съгражданите”.

Втори препъникамък по каменистия път на интеграцията е отказът на мусулманските семейства, особено на бащите и братята, да пускат дъщерите или сестрите си на определени учебни занятия като плуване или излети. Толкова по-забележителен е опитът на Елизабет Мюлер, който очевидно е в противоречие с широко разпространените клишета, тиражирани и от медиите в Германия:

“Тази тема се цитира често: че момичетата не могат да участват в часовете по плуване или в излети. Трябва да ви кажа, че тук, в моя град, в Нидеркасел, имам родителски съвет по миграцията и в нашите училища този проблем просто не съществува.”

Въпреки всичко: смелата застъпничка за правата на мигрантите не е доволна от новите училищни закони в провинция Северен Рейн-Вестфалия /СРВ/.

“Не знам, дали знаете, че в СРВ влезе в сила нов Закон за училищата, според който само учителите в крайна сметка определят кое дете какво училище да посещава в по-горния курс. А в това отношение сме констатирали, че често децата на мигранти са дискриминирани”.

Интеграцията не е еднопосочна улица! Така гласи девизът на бившата католичка. Елизабет Мюлер е на мнение, че интеграцията трябва да се случва и в мозъците на германците. Германката от Рейнска област, която ходи на джамия без забрадка и води пряк диалог с доминираната от мъже джамийска общност, освен това изтъква следното:

“Мисля, че много проблеми винаги се пораждат от недостатъчно отвореното германско общество”.

Какво да се прави тогава?

“Повече просвещение или повече истории за други страни, преди всичко повече срещи, повече партньорства в училищата”.

Елизабет Мюлер има много преживявания при общуването с мигранти. При това често е констатирала, че поведението на германците спрямо мигрантите не е било коректно. Не открито, не без предразсъдъци и не продиктувано от гостоприемство, а точно обратното:

“Знам например, че турските съгражданки и съграждани в огромната си част са всъщност отворени, гостоприемни, дружелюбни, дори и когато се заселват на определени улици и се купят там къща, веднага канят съседите и пр. и точно тогава им нанасят обида и ге държат на разстояние, така че те автоматично се оттеглят отново в черупките си, защото забелезват, че не са добре дошли”.