Учебна година, учители, заплати

Становището на правителството и просветното министерство да не повишават учителските заплати преди 1 януари догодина принуди най-ниско платените учители в ЕС да предприемат подобно протестно действие.

За все по-намаляващия поради демографската и икономическа криза брой на учениците в България компрометирането на началото на учебната година би било чудесна новина – учителите ще стачкуват, занятията ще започнат кой знае кога, предстоят традиционните коледна, великденска и евентуално „грипна” ваканция, поради което ученическия живот се очертава като весел, безгрижен и хубав! А ако българските учители застанат зад инициативата на преподавателите в столичната Френска гимназия и напишат шестици на всички в края на учебната година, тогава среднообразователната „фиеста” в страната ще бъде уникална и нищо чудно да станем свидетели на наплив от „лентяи-купонджии” от чужбина, които подобно на чуждестранните студенти, да пожелаят срещу минимални пари да получат свидетелствата си в България без да полагат практически никакви усилия за подготовка.

Впрочем за изненада на учителите и пълен потрес за министъра на просвещението Даниел Вълчев, силната атака срещу готвещите се за протести просветители дойде не от друг, а от премиера Сергей Станишев. В средата на август той заяви, че до началото на 2008-ма учителите няма да получат ново увеличаване на заплатите защото ежегодно българите давли по 800 млн. лв. за частни уроци на децата, а това поставло въпроса доколко е качествено образованието в България.
Макар че Станишев цитира данни на един от двата профсъюза в страната отпреди 3 години, той настъпи учителската гилдия „по мазола” , като съзнателно или не отвори за дебат не само за ниското равнище на българското средно образование, но и за квалификацията на самите учители.

Обясненията за ниското равнище на среднообразователната подготовка могат да се търсят в няколко посоки.

Според учителските синдикати, поради ниските заплати много от учителите влизли в класните стаи единствено за да им тече трудовия стаж. За финансовото „връзване на двата края” те разчитли на други източници през свободното си време и дългите ваканции. Масова практика за преподавателите освен да заработват с частни уроци била работата им като готвачи, музиканти и дори чистачи в офиси. Така те нямали възможност да се готвят за учителската си дейност и нивото им било ниско.

Друго обяснение е безспорния факт, че преподавателското мислене в средното училище продължава да се движи някъде на нивото на 70-те години от миналия век. Още в средата на 90-те години повечето европейски средни училища имаха не по един компютър на 14 ученици, а всеки ученик разполагаше с възможността да ползува когато пожелае училищен компютър и задължително притежаваше у дома личен такъв. Не само елитните, но и масовите европейски и американски училища даваха бонуси в оценките ако ученика си развие темата компютърно и я изпрати по Интернет на своя преподавател, докато в България и до днес това е невъзможно, тъй като продължава да съществува абсурдното изискване за „краснопис”. Е, няма ги вече перодръжките с писец и мастило, с които навремето се пишеше „тънко и дебело”, но във епохата на калкулаторите, бързите компютри и Интернет да караш подрастващите да пишат красиво е по-скоро тъжно,

отколкото смешно.

Впрочем истината е друга и тя се съдържа в предложените от ЕК в началото на август мерки за подобряване на качеството на обучението, забележете, на преподавателите в ЕС. За да подготвят учениците си за европейското общество, което все повече се основава на знанията, преподавателите се налага да да преподават нова гама от умения, които често изискват нови методи. Освен това, преподавателите се налага все повече да преподават на класове, в които учениците са с различни култури, майчин език, умения и специфични нужди, отчита ЕК.

Много от преподавателите в 27-те обаче заявяват, че за тях не е лесно да използват новите технологии в класните стаи. Нещо повече - анализът, направен от Европейската комисия показва, че сегашните системи на преподаване и обучение в държавите-членки често не са в състояние да осигурят на преподавателите подготовката, от което се нуждаят. Поради това комисията е формирала работна група от представители на 31 страни, която подготвя програмата за усъвършенстване и подготовка на учителите до 2010 година.

Засега в България не се говори за „икономика на знанието” просто защото в страната липсват както смислена икономика, така и знание. Европейските реалности и опитът на страни като Ирландия, обаче, императивно налагат освен за избори, далавери и партийни игрички управляващите да се замислят за образованието на прогресивно намаляващите подрастващи индивиди, които все още се наричат ученици, както и за равнището на онези, които застават пред тях в учебните класни стаи.

Колкото досадно и разхитително, според сиромашките представи на държавата днес, е това.

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

И наистина, в някои държави-членки има недостатъчна системна координираност между различните елементи на обучение на преподавателите, което довежда до липса на съгласуваност и последователност, особено между първоначалното професионално образование на преподавателите от една страна и последващото им въвеждане в работата, специализирани обучения на място и професионалното развитие от друга страна.