Фабрични дефекти

Да вземем последния пример - обвиненията срещу България за злоупотреби с пари от европейските фондове. Преди всичко се налага да уточня, че тази порочна практика не е изключително и само

български дефект

Проблеми от подобно естество има и в други страни-членки, като последният случай е само от преди няколко дни - в Италия бяха арестувани трима служители на фирма от Сицилия, които с фалшиви фактури успели да източат близо 2 млн. европейски пари от фондовете за регионално развитие и земеделие. Така че тези измами не са запазена българска марка. Но проблемът с България е, първо - че злоупотребите са систематични, и второ - че сега всички са се вторачили в нея и с забелязва всичко, което се прави (респективно не се прави) в превенцията на това зло.

Именно тези систематични нарушения пораждат съмнения, че България проявява склонност да се отклонява от нормите на поведение в ЕС. А това, че измамите се вършат на толкова ранен стадий от членството в ЕС предизвикват опасения, че тя има структурен проблем - нещо като

фабричен дефект

който и пречи успешно да се адаптира в новите условия и да възприеме европейските норми на поведение. Особено на институционално и междуинституционално ниво.

Всички знаем, как България влезе в ЕС – по силата на едно политическо решение и въпреки сериозните дефицити в областите, които междувременно свикнахме да наричаме "проблемни", и които (уви) продължават да бъдат такива година и половина след присъединяването. Миналата седмица си позволих да нарека България «проблемното дете на Брюксел». Само че родителите винаги носят отговорност за белите на своите деца. А

грешката на Брюксел

е, че след като взе България на едно голо доверие веднага отслаби хватката. Това доведе закономерно до отслабване на мотивацията на София да реши проблема, който до преди членството поне се мъчеше да пририе ако не друго.

Но има и още един много важен аргумент за силния натиск върху София – българската политика, хората в управлението и в известен смисъл цялата политическа класа са по-различни от повечето в Европа. Ако надникнем зад сцената ще видим една олигархична структура от организирани интереси, която оказва силно въздействие върху политическата класа и която живее в хармонична симбиоза с нея. Именно тези организирани групови и индивидуални олигархично-корпоративни интереси сега

отказват да се адаптират

към нормите на поведение, които искат да видят в Брюксел, Страсбург, Берлин, Рим и във всички останали европейски столици, които, сигурен съм – вече съжаляват за компромиса с България. И които, ако имаше клауза в европейския договор за изключване на една страна от членство, вероятно не биха се поколебали да се възползват и от този механизъм за въдворяване на ред в София. Която се оказа един лош ученик и едно от най-непослушните деца в голямото европейско семейство.