Фалшификатори от България и Румъния копират кредитни карти

Триковете при фалшифициране на дебитни карти в Германия не са нови, но те стават все по-рафинирани. Кражбата на самите дебитни карти изглежда като праисторическо начинание на фона на днешните методи, свързани с копирането на тайния ПИН-код и информацията, запаметена в магнитната лента.

На практика не можем да се предпазим от този вид престъпление

Това признава Михаел Шулц, шеф на отдел в берлинската служба за борба срещу престъпността. Той описва няколко от познатите трикове, с които се е сблъсквал в Берлин:

"Това става, например, с устройство-четец, поставено на вратата на банката, в което трябва да вкарате картата си, за да влезете в извънработно време. Или пък със скрита миниатюрна камера, голяма колкото върха на една игла, поставена сред рекламни брошури до банкомата", обяснява следователят.

Устройството-четец, поставено от престъпниците, копира информацията от магнитните ленти на дебитните и кредитни карти, а миниатюрната камера снима ПИН-кода. Има и варианти, при които е манипулирана клавиатурата или пък процепа за картата на съответния банкомат. Откраднатите данни се прехвърлят след това върху пластмасови карти.

Престъплението става явно едва след оплаквания на ощетените клиенти на банките. Само за първите шест месеца на годината в германската столица има около 120 "атакувани" банкомати и около хиляда и шестотин пострадали. Любопитното е, че макар да става дума за банкови сметки в Германия, парите се теглят от банкомати в чужбина, които, за разлика от германските, не разполагат с допълнителни възможности за "разпознаване" на фалшификати.

Извършителите на този вид престъпления са предимно румънци и българи

Това твърди берлинският следовател Михаел Шулц от опит. И макар че се стига до арести и следствие, все пак осъдени поне в Берлин няма. Защо?

"Все още не сме успяли да заловим престъпници, чиято вина да можем да докажем пред съда. Защото ние залавяме лица, които разполагат със съответната техника за копиране на данни от дебитни карти и самите данни, но това не е достатъчно, за да се докаже, че точно те са извършителите на съответното престъпление", обяснява берлинският следовател Михаел Шулц.

В тези случаи германските служби разчитат и на помощта на колегите си в Румъния и България, откъдето идват извършителите на престъпленията и където може да се извърши тегленето на парите с фалшиви карти.

Добро сътрудничество с българските служби

Според Федералната служба по престъпността в Карлсруе през тази година броят на заподозряните във фалшифициране на банкови карти българи е намалял. "Редовно обменяме информация с българските колеги чрез Европол, Интерпол и нашия представител в София", се казва в писмения отговор на Федералната служба по престъпността до Дойче Веле. Миналата година германците са организирали дори едноседмично обучение на българските си колеги във връзка с престъпленията с банкови карти.