Феникс в пепелта

Министърът на икономиката Волфганг Клемент изтъква с всяко свое изречение, че икономиката поне наполовина се основава на психологията. ”Нашият растеж е много по-осезаем от преди” – подчертава непрестанно при визитите си из страната министърът. Или – ”Всички прогнози сочат, че се върви напред”. При посещението на Клемент в заводи ”Опел” миналата седмица, обаче, и по лицето на професионалния оптимист се появиха бръчки на загриженост – масовото закриване на работни места засяга и родния град на Клемент – Бохум.

Страната е на ръба – след продължилата почти три години криза и застой в икономическото развитие, през 2004-та година в Германия за първи път бе отбелязан растеж. Но дори и изгледите за следващата година са неясни. Експертите-икономисти никога не са срещали толкова затруднения, колкото сега, при изготвянето на своите прогнози. И докато Германският икономически институт оптимистично изхожда от предпоставките за значителен напредък през 2005-та година, показателите на Института за световна икономика в Кила сочат предимно надолу. Само едно и сигурно засега – дори и изненадващият бум на Германия като страна-износител не би могъл да реши бързо проблемите – въпреки всички политически надежди.

Германците вече отдавна се задоволяват и с малко – при положение, че ръстът на брутния вътрешен продукт в световен мащаб през тази година най-вероятно ще надскочи 4-те процента, в Съединените щати се очертава да е 4,5 процента, в индустриалните държави – към 3,5, а в Германия правителството би се радвало и на растеж между 1,5 и 2 процента. При това плюсът в конюнктурата се дължи изцяло на износа, делът на вътрешното търсене остава около нулата. А министър Клемент безпомощно си пожелава да настъпи благоприятно раздвижване и вътре в страната.

Междувременно вече и правителството на вярва в трайния стопански подем. Действително – прогнозите на експертите за тази година са, че икономиката ще отбележи ръст между 1,5 и 2 процента, но за следващата година предположенията са в обратната посока. Най-оптимистичните надежди на правителствените съветници се въртят около 1,7 на сто. Поради което те вече предпочитат да говорят за икономическо оздравяване, а не за подем. Още повече – в контекста на показателите за трайно безработните, които с общия си брой 3 млн 440 хиляди души остават със 7 процента над досегашните разчети. Опасенията на Федералната служба по заетостта са, че през февруари за първи път броят на безработните ще надмине 5 млн души – макар че ръстът ще се дължи до голяма степен на чисто статистическия ефект – в бъдеще към хората с право на социални помощи ще се добавят точно 300 хиляди души, нерегистрирани досега.

Драматизмът в ситуацията всъщност се усеща от всички засегнати ежедневно – в техните предприятия или от телевизионните новини: в криза са както търговската верига Карщад-Квеле, така и автомобилните концерни Опел и Фолксваген. Но и съвсем не само големите фирми намаляват броя на работните места – и все повече средни фирми се изнасят от страната. В момента заетите в Германия са 26,3 млн души – с 6 процента по-малко в сравнение с 1995-та. За същия този период броят на пенсионерите се е увеличил с 16 процента, нараснал е значително и броят на хората, нуждаещи се от различни форми на социална подкрепа. А дисбалансът в това съотношение би могъл да се финансира трудно дори и във времената на добра конюнктура – германската държава трупа всяка секунда нови задължения от 2 660 евро. Макар че германските фирми и работници продължават да са на върха по размера на плащаните от тях данъци.

"Германските предприятия и техните служители не проявяват достатъчно гъвкавост от гледна точка на предизвикателствата на световния пазар" – така председателят на Института за световна икономика в Кил Клаус Цимерман обосновава ниските показатели на растежа през последните пет години. Все пак в средносрочен план той вижда основания за оптимизъм – на базата на комбинацията от икономическия растеж и реформите, които ще влезат в сила през 2005-та. Той е убеден, че промените в трудовото законодателство ще се осмислят и ще доведат до откриването на стотици хиляди нови работни места. Но златните времена няма да настъпят скоро – ”Ние все още не сме сред най-гъвкавите държави на света, но сме на прав път" – казва Цимерман. Ниговите очаквания са, че след пет до десет години Германия отново ще е на върха.