Филми и романи във фокуса на новините от и за България

След 13 години, пише изданието, това, което беше някакъв хипи музикално-филмов фест от шеметните посткомунистически дни на България и нейните избуяли артистични свободи, постепенно се превърна във водещо събитие за индустрията в региона. Авторът Уил Тизард отбелязва и едно ново явление – изгряването на документалното кино на Балканите, като не пропуска да спомене вече утвърдилите се негови представители - Андрей Паунов („Проблемът с комарите и други истории”) и Борис Десподов („Коридор # 8”).

Фестивалът беше открит на 5 март с „Козелът” на режисьора Георги Дюлгеров по едноименната новела на Йордан Радичков. Филмът рисува сблъсъка между предразсъдъците на българин и американка, увлечени в търсене на заровено древно съкровище, вместо което намират любовта. Дванайсетте състезателни ленти дават заявка, че приоритет на София Филм Фест е подпомагането на яркия артистичен талант.

Формулата работи

"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, road movie – копродукция на България, Германия, Унгария и Словения, бе посрещнат топло от фестивaлната публика, a впоследствие постави местен рекорд по гледаемост.”

Дебютният „Дзифт”, определян като film noir, на успешния театрален режисьор Явор Гърдев се превърна в едно от явленията на 2008 г. Неговият успешен път тръгна от продуцентските срещи и договаряния по време на фестивала. Филмът получи най-високото отличие за българското игрално кино през последните години – наградата „Сребърен Св. Георги” за режисура на Московския филмов фестивал.

София е доказана любима дестинация за германския режисьор Вим Вендерс – тази година той лично ще закрие фестивала с премиера на най-новия си филм “Снимки в Палермо” („Palermo Shooting).

Холивуд на гости в София

Заедно с традиционното внимание, с което се ползва независимото кино, селекцията от британски филми и специалния фокус върху Балканите, всяка година програмата включва няколко хита с марката Холивуд. Усетът за качествено кино не подведе селекционерите и тази година – три от филмите, които наскоро спечелиха престижните „Оскари”, са представени в програмата на 13-ия Филм Фест.

Сред тях е абсолютният фаворит на Американската академия за кино – „Беднякът милионер” на Дани Бойл, който взе осем „Оскара”. Филмът „Милк” ще бъде показан за първи път на българска публика – на специалната Гала на толерантността. Актьорското изпълнение на Шон Пен бе отличено с „Оскар”. Награда получи и сценарият, разказващ историята на Харви Милк, първият официално избран администратор в Съединените Щати, заявил своята различна сексуална ориентация.

Уроците по толерантност са наистина полезни в седмицата на националния празник 3 март, който отново бе използван като повод за отделни прояви на етническа нетолерантност. Лошото е, че техните автори рядко са сред публиката на културните събития.

Любими заглавия на българските читатели

На фестивала ще бъдат показани и документалните филми за 12-те любими романа от набралата сериозна популярност кампания на БНТ “Голямото четене”. Оригиналният формат принадлежи на BBC.

Те са: “Граф Монте Кристо”, “Малкият принц”, “Сто години самота”, “Пътеводител на галактическия стопаджия”, “На изток от Рая”, “Властелинът на пръстените”, “Майстора и Маргарита”, и българските “Време разделно”, “Тютюн”, “Осъдени души”, “Железният светилник” и “Под игото”.

Тази селекция се нуждаe от специален размисъл и разговор за българския, малко юношески вкус към литературата, който се е оформял в тесните граници на разрешените преводни автори и българските книги с христоматиен статут, сред които трудно попадат съвременни писатели.

Седмицата донесе и друга културна новина

„Човекът без качества” на Роберт Музил, роден в Австрия, най-сетне е издаден на български. Преводът е на Любомир Илиев, един от добрите преводачи на немскоезична литература. Той каза в свое интервю по Re:TV, че от триадата Музил, Пруст и Джойс, досега само първият не e превеждан у нас.

„Причините са може би повече от една. Лично за себе си съм открил две. Едната е, че в книгата има пасажи, които е невъзможно да бъдат публикувани по време на комунистическата цензура. Ако знаете как се произнася за социализма, макар и да има предвид нещо друго под това понятие! Това нямаше възможност да види бял свят преди 1989 година. Втората причина според мен е липсата на достатъчно добре подготвен преводач. Признавам, че и аз преди двайсет години в никакъв случай не бих могъл да посегна към нея.”