Филм за Хитлер

В главната роля виждаме Бруно Ганц, който казва, че това в никакъв случай не е била ролята на живота му. Той пресъздава обаче превъзходно образа на "фюрера", допринася да се долови нещичко от необикновеното излъчване на този човек. Напълно понятно е, че на определени моменти човек изпитва дори съчувствие към този треперещ човек, лишен от жадуваната победа. Човек се стряска когато се улови, че изпитва съчувствие към един тиранин, но продуцентът Бернд Айхингер даде на състоялата се в Берлин пресконференция опрощение за подобни чувства:

"Ако човек прояви изцяло съчувствие към Хитлер, тогава филмът със сигурност няма да е наред. Но ако човек проявява разбиране или пък състрадание към него в определени моменти, това е напълно в реда на нещата."

Филмът показва как със затягането на обръча около бюнкера на фюрера в Берлин, на преден план все повече излизат лудостта и човеконенавистта на Хитлер. Секретарката му Гертрауд Юнге за пръв път чува от неговата уста нещо за избиването на евреите и става свидетел на безумната му вяра в победата, въпреки реалните факти.

Режисьорът Оливер Хиршбигел смята, че е попаднал на много благодарен материал, даващ му шанса:

"...да се опитам да разбера що за хора са били това, как е изглеждало всичко това. А това става възможно само чрез подробно осветляване на фона, не по пътя на предубежденията."

Хиршбигел казва, че не искал да коментира, а да филмира събията от последните дванайсет дни в живота на Хитлер - и това му се е удало. Зрителят бива засмукан във водовъртежа на жестоки събития, на отчаяни решения, във водовъртеж от човеконенавист и убийства. Ужасът е тотален: виждаме в едър план офицери, които се самоубиват, Магда Гьобелс, която напъхва капсулите с цианкалий между млечните зъби на невръстните си деца.

С бюджет от 13 милиона евро и един звезден състав, създателите са успели да направят една плътна драма на базата на историческите факти. Дали такава ще бъде и оценката на зрителите ще се разбере след като филмът бъде пуснат по кината идния месец.