Франция и хулиганите

Френският вътрешен министър Саркози се опитва да се бори срещу младежкото насилие в крайните квартали с ответно насилие и чрез акции на специалните полицейски отряди. Това обаче е неправилната тактика, смята Михаел Мьонингер в своята обзорна статия по повод годишнината от безредиците във Франция.

Пожарът от ноември 2005 година, когато бяха подпалени десет хиляди автомобила и разрушени стотици сгради, вече е потушен, но престараването на специалните полицейски сили продължава да влошава нещата. Навремето полицаите идваха просто от участъка, днес те изглеждат така, сякаш идват от Марс. Светкавичните операции на специалните части срещу безчинстващите младежи подобриха статистиката за успеваемостта на Вътрешното министерство, но полицейските синдикати предупреждават, че в размирните предградия постепенно изчезват традиционните участъкови полицаи. В многобройни крайни квартали, където днес единствено тото-пунктовете са свързани с държавната администрация, за това оттегляне на държавата ще трябва да се плаща висока цена. Наскоро се разбра например, се супермаркетите в Сени Дьони са разпродадени всички комплекти за традиционната игра с метални топки. Едва ли някой ще повярва, че внезапно всички там са решили да играят на топки. Всъщност, злосторниците просто се въоръжават с тежка муниция, за да отговорят на залповете на специалните части. От това страдат включително и младите полицайчета, които са принудени да претърсват крайните квартали, без да имат достатъчно опит и познания за конкретното място. С две думи: в предградията на големите френски градове никога не е било спокойно, но в момента спиралата на насилието набира все по-голяма скорост. Дори в Марсилия, където доскоро беше мирно и тихо, хулиганите въвеждат нови методи на съпротива и започнаха да палят автобуси от градския транспорт. Обикновените престъпници гледат да действат колкото е възможно по-незабелязано, казва социологът по въпросите на младежта Сабастиан Роше, тези млади насилници обаче са като заслепени, те търсят колкото е възможно повече обществено внимание. Но това в някакъв смисъл важи и за вътрешния министър. Всяко поражение в неговите очи е знак, че заплахата нараства. Първоначално според него ставаше дума за обикновени банди рецидивисти, по-късно започнаха да му се привиждат дори ислямски влияния. В рамките на стотици наказателни дела се оказа обаче, че хулиганите не са нито рецидивисти, нито членове на банди, а мотивацията им не е била религиозна. Тогава Саркози обвини съдилищата, че я карали много отгоре-отгоре. Размирните предградия отдавна са се превърнали и в едно от полесраженията където се води битката за президентския пост, където традиционните партии искат да печелят точки срещу десните радикали. Както казва един друг специалист, Жан-Мари Петиклерк, от 1000 младежи 250 са отлично интегрирани в обществото, а на противоположния край на скалата има около 150, които необратимо са се провалили. Между тези две крайности са онези 600 младежи, които се люшкат насам-натам и могат както да станат нормални граждани, така и да се превърнат в насилници. Целта е с енергични мерки и с подкрепа точно тези млади хора да бъдат привлечени на правилни позиции. На фона на споровете за подходящите методи, които се разгарят в момента във Франция, е ясно поне едно: вътрешният министър Саркози залага на неправилната стратегия.