Франция се завръща в НАТО

Преди една година Париж изттегли своите 200 елитни войници от Афганистан. Но ето че сега френското правителство отново възнамерява да изпрати няколкостотин души в района на бойните действия. Вестник "Монд" съобщава, че възобновяването на военния ангажимент в Афганистан било част от новата политика на Франция там, която президентът Саркози щял да оповести и обоснове на предстоящата среща на високо равнище на НАТО в Букурещ. В рамката на командваните от НАТО международни сили в Афганистан, там сега се намират 1600 френски войници. Повечето от тях са разположени в столицата Кабул и се занимават с подготовката на афганистанската армия.

Преориентацията във външната политика на Париж е нов израз на солидарност със САЩ, които отдавна вече настояват за по-активен ангажимент на съюзниците в Афганистан. Франция излезе от командната структура на НАТО през 1966. Със завръщането на страната в алианса президентът Саркози свързва надеждата за по-голямо влияние върху политиката на атлантическия блок. През април идната година НАТО ще отбележи 60-годишнината от своето създаване. Очаква се Саркози да се възползва от този повод, за да прогласи пълноценното завръщане на Франция в НАТО.

Като върховен командващ на въоръжените сили, президентът Саркози може да взима военни решения без да търси одобрението на парламента. Това се отнася и за новата му афганистанска политика. Информацията на "Монд", че правителството се готви да хвърли френски войници в боевете в южен Афганистан, предизвика обаче тревога в Париж. Социалистическата опозиция незабавно призова за консултации по въпроса в парламента.

По един или друг начин Саркози ще успее да отбие нападките срещу новата си политика. Германското правителство обаче, което държи своите войници в далеч по-сигурния северен Афганистан и се противопоставя упорито на изпращането им на юг, може много скоро да изпадне в крайно трудно положение. Защото как би реагирал Берлин, ако един ден френските войници поискат подкрепа от германците? Евентуален отказ би застрашил не само тесните френско-германски отношения, но и сплотеността на Атлантическия съюз.