Френските мюсюлмани против похищенията в Ирак

терорът, похищенията и така наречените "екзекуции" на абсолютно невинни хора нямат нищо общо нито с Корана, нито пък отразяват нагласата на преобладаващото ислямско мнозинство.

Разпространените на Запад предубеждения за "принципната ислямистка радикалност" се дължат не само на липсата на достатъчно познания или на едностранчивото осветляване на събитията в медиите. Те се дължат и на това, че ислямски представители почти не вземат публично отношение към множеството престъпления, вършени в името на Исляма.

Френският пример показва, че е възможен и друг подход. Не само стремящи се към интеграция сдружения, но и много обикновени мюсюлмани, и дори консервативни ислямски групи се противопоставят на опита да се наложи анулирането на закона, забраняващ носенето на забрадки и други религиозни символи в училищата, със заплахата за убийство на двамата французи в Ирак. И то въпреки че повечето ислямски сдружения във Франция още от самото начало бяха против този закон. Председателят на водения за радикален Съюз на мюсюлманските организации нарече похитителите дори "врагове на Исляма", които нанасяли голяма вреда на мюсюлманите. Един логичен аргумент, тъй като със своята акция похитителите могат да направят така, че отговорните за оспорваната забрана за напред изобщо да не се вслушват повече в оправданата критика.

Френските ислямски сдружения демонстрират човешка солидарност, надхвърляща религиозните граници - макар някои от тях да визират не само съдбата на отвлечените журналисти, но и собствените си интереси: конкретно - отмяната по законен път на забраната за носене на забрадки в училищата. Подобен опит е напълно легитимен. И той показва, че дори консервативните ислямски групировки в Европа все повече се интегрират в демократичната система. Когато френските мюсюлмани протестират против насилствените действия на ислямистите в Ирак, защото смятат, че техните акции застрашават собствените им интереси - това също може да се разглежда като елемент от интегрирането им в структурите на демокрацията. Можем само да се надяваме, че позицията им ще допринесе и за спасяването на двамата френски журналисти в Ирак.