1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

“Фронт Насионал” или Европейският съюз през погледа

27 май 2005

В навечерието на референдума във Франция антиевропейските идеи преживяха истински ренесанс. Безспорен лидер в дясната колона на кръстоносния поход срещу Европейската конституция е Жан-Мари Льо Пен. Рицарят на “Фронт Насионал” отново намери удобен повод да критикува Европейския съюз. Как изглежда Европа през призмата на френското дясно политическо пространство? Коментар от Емил Попов

https://p.dw.com/p/AtWY
Жан-Мари Льо Пен
Жан-Мари Льо ПенСнимка: AP

Лидерът на “Фронт Насионал” Жан-Мари Льо Пен добре познава Европейския съюз. Още от 1984-та той седи в своето удобно депутатско кресло в Европейския парламент. Вероятно годините, които той е прекарал на младини като офицер във френския чуждестранен легион, са го научили на простата тактика, че когато една крепост не може да се атакува отвън, единствената възможност е тя да се превземе отвътре. Това, че Жан-Мари Льо Пен познава Брюкселската политика, прави демагогията му особено опасна, защото в нея на моменти проблясват и рационални зърна. Лидерът на “Фронт Насионал” критикува например зависимостта на Европа от Америка или се обявява срещу последствията от глобализацията за Стария континент.

Но съмненията, че Жан-Мари Льо Пен се е загрижил за съдбините на Европа бързо се разсейват, ако хвърлим поглед към неговата програма. В нея основната грижа е посветена на френската нация, като “естествена рамка” на свободата и суверенитета на французите. Брюкселска Европа се споменава в преамбюла като “затвор за народите”, от който Франция би следвало да излезе. Що се отнася до излизането от Европейския съюз, Льо Пен би следвало да знае, че това ще стане възможно едва с приемането на атакуваната от него Европейска конституция. Член 60-ти от нейната Първа част регламентира доброволното излизане от Общността – нещо, което до сега липсваше в договорните текстове.

В дните преди референдума пропагандната машина на “Фронт Насионал” изтъкваше често, че французите внасят в европейския бюджет 3-4 милиарда повече, отколкото получават обратно от Брюксел. Да оставим настрана, че тази цифра е силно завишена. По тази опростена логика излиза, че Франция само губи от членството си в Общността. На заден план остава факта, че 60% от вноса и 53% от износа на страната се реализират на европейския Вътрешен пазар. Да не говорим, че френското селско стопанство се крепи на субсидии от Брюксел. Що се отнася до аграрната политика, “Фронт насионал” определено се оплита в противоречия. От една страна твърди, че Брюкселска Европа пречи на Франция, но от друга критикува намляването на субсидиите за фермерите, идващи от същата тази Европа.

Но най-колоритна е критиката на Жан-Мари Льо Пен, когато става въпрос за приемането на Турция в Европейския съюз. Наричайки Анкара “Троянския кон на исляма”, той призова привържениците си да гласуват с двойно “не”. Веднаж “не” на Конституцията и веднаж “не” на влизането на Турция, сякаш то предстои в момента. Според идеолозите на “Фронт Насионал” призракът на ислямизацията на Европа прозира още в преамбюла на Европейската конституция. Изтъквайки липсата на определеност на Европа в “духовен, културен и географски” аспект, те съжаляват, че в текста не се споменават християнските корени на Стария континент. А опитите да се сведе европейската идентичност само до един от историческите й компоненти са винаги непродуктивни. Ако за корен се вземе например не християнството, а Римската империя, то Скандинавия би останала също “навън”.

В пропагандната кампания на “Фронт Насионал” присъстваше и образа на Жана д’Арк. На плакат с нейния лик можеха да се прочетат думите: “Тя, която казваше - не”. Дясното движение с охота инструментализира френската национална героиня за своите цели. Днешна Франция наистина има нужда от фигура като Жана д’Арк, но тя би следвало да поведе французите не срещу Европейския съюз, а срещу онези, които подкопават основите му.