Ханс-Герт Пьотеринг за бъдещето на Европа

"Ако през 1979 година някой ми беше казал, че ще бъда свидетел как държавите от Варшавския договор Полша, Чехия, Унгария, как Словения, България и Румъния - двете страни с редица проблеми, както Германия стават част от Европейския съюз ... Ако някой беше казал това, моят отговор щеше да бъде: това е красива мечта, една голяма надежда, но се опасявам, че не може да стане реалност."

казва председателят на Европейския парламент проф. Ханс-Герт Пьотеринг. Според него Европейският съюз е общност на ценности, които трябва да бъдат пренесени и извън рамките на съюза, когато на карта са заложени човешките права. Като пример Пьотеринг посочи Беларус и Тибет. По отношение на Тибет той изрази ясна позиция.

"Много се радвах, че ще присъствам на откриването на Олимпийските игри на 8.август. Но можете ли да бъдете на подобна целемония, знаейки, че се нарушават правата на хората в Тибет. Ето защо Европейският парламент апелира: Ако през следващите седмици нещо не се промени фундаментално, нека покажем солидарност с тибетския народ и не присъстваме на откриването на олимпийските игри."

Страните-членки на Европейския съюз би трябвало да представляват ценности като човешкото достойнство и демокрацията навсякъде по света. Ивенно дефиницията на ценностите в Лисабонския договор Пьотеринг определя като голям успех.

"С влизането в сила на договора Европа ще може да действа по-активно и прозрачно. Европейският парламент ще има повече правомощия, измерими с тези на Съвета на министритие. Освен това националните порламенти ще могат да участват по-активно в работата на Европейския съюз. Европейският парламент ще получи повече правомощия по отношение на външната политика. Ето защо страните-членки би трябвало да се опитват да подпомагат мирния процес в Билзкия изток", каза Пьотеринг.

"Правим това с финансови средства, но са необходими и практически действия. Израелци и палестинци очакват от нас да им помогнем за постигането на мир. За да се постигне мир, трябват срещи, трябва страните да се изслушват и да се опознаят. Тогава става ясно, че онзи, който е смятан за враг или противник, също е човек. Ето защо трябва да подкрепяме диалога между културите."

Пьотеринг определи междукултурния диалог като най-голямото предизвикателство през следващите десетилетия.

Като друг аспект, на който страните-членки трябва да обърнат внимание след влизането в сила на Лисабонския договор, Пьотеринг посочи бъдещето на Западните Балкани.

"Без този договор Европейският съюз не може да продължи да се разширява. С това възниква въпросът за останалите ни съседи. Въпросът за Турция. Мнозинството в Европейския парламент е на мнение, че Турция трябва да стане член на Европейския съюз, ако изпълни необходимите условия. Аз съм на друго мнение. Смятам, че приемането на Турция ще затрудни Европейския съюз в политическо и културно отношение."

В същото време Пьотеринг смята, че трябва да продължат преговорите с Турция. В случай, че не се стигне до членство трябва да се потърсят други форми на партньорство със страната.

Пьотеринг определи като "психологически тежка" ситуацията в страните от бивша Югославия и подчерта, че Европейският съюз трябва да им помогне по пътя към преодоляване на проблемите.

По отношение на България и Румъния председателят на Европейския парламент изказа надежда, че добрата работа на евродепутатите от тези страни ще доведе до решаване на проблемите на двете нови членки на Европейския съюз.