Хорст Кьолер пред Дойче Веле

Въпр. : Преди 50години – тогавашният федерален президент Теодор Хойс беше заявил, че задачата на Дойче Веле е да намалява напрежението.Няколко години след Втората световна война германските предавания за чужбина си поставяха за задача да представят новия образ на новата демократична Германия пред света. Каква, според Вас е днешната задача на Дойче Веле?

Кьолер:

Във всеки случай, днешната задача, вече не е да намалява напрежението. Вярно, че това отчасти е нужно и днес, но най-важното е да представя дееспособността на страната, нашата откритост към света, както и нашето културно многообразие. С други думи да представя цялостната картина за Германия, такава, каквато е, и каквато се ползва с уважение в чужбина. Германия има добро име на честен партньор, на страна с големи постижения и в тази насока,мисля, че Дойче Веле –би могло да прави още повече за да популяризира тези неща. Аз обаче съм благодарен, че онова, което вие вършите, го вършите така добре, защото то допринася за нашия добър имидж.”

Медийният свят преживява бум, интернет придобива ново значение, дигитализацията дава възможност за нови начини за разпространение на Радио и телевизионите програми. Медии, които искат да остават в крак с времето, трябва да инвестират. Каква роля и значение има Дойче Веле от гледна точка на федерална Република Германия?

Кьолер :

“Мисля, че става дума за много съществен принос - да се представя нашата страна навън и да се обменят повече информации за нас с външния свят. Ако вярваме в това, че трябва да се представим пред света и да утвърдим в него нашата роля – а от моя гледна точка ние имаме добри предпоставки за подобно нещо – ние можем само да спечелим, ако по-добре и по-комуникативно успеем да представим нашите силни страни. Дойче Веле би трябвало да поеме съществен дал от тази роля.”

Въпр.: Преди няколко дни Вие казахте: “ Журналистика, която е изградена върху етичен фундамент може много съществено да допринесе за това, културите и религиите на света да общуват помежду си с повече респект”. Край на цитата. Каква, според Вас трябва да е ролята на медиите, в това число и на Дойче Веле, в така наречения диалог между културите?

Кьолер:

“Най-важното е информацията. Честни, открити информации, защото хората навън са умни, те са критични и не могат да бъдат заблуждавани. Когато представяме нашата страна, такава, каквато е ,включително и вътрешнополитически – ако щете, със всичките и силни страни, но и слабости, мисля, че отвън бързо ще осъзнаят, че ние сме партньор, на когото може да се разчита.”

Въпр.: Вие многократно се подчертавали, че по време на пътуванията Ви в чужбина сте се натъквали на доста различни журналистически стандарти. В Германия Вие дадохте идея да се организира конференция на тази тема. Каква би трябвало да бъде задачата на подобна конференция?

Кьолер:

“Аз просто възприех идеята, която други бяха формулирали, защото наистина съм на мнение, че журналистика, която главно скандализира, или така да се каже – произвежда само сензации или пък ги отразява, в действителност утежнява нормалното сътрудничество и диалог, както и търсенето на мирни компромиси. Затова се застъпвам за минимални стандарти по отношение на свободната журналистика и свободния печат, които са – така да се каже – основен източник на демокрация. За целта обаче, свободният печат трябва да се обвърже и със задължения – а това означава и морални и етически задължения. В определени ситуации не бива непременно да се казва всичко, което на човек му минава през главата и, което диктува моментното емоционално състояние. Нужно е да се поема отговорност Ако вършим подобно нещо, мисля, че това вече е една от минималните предпоставки, които трябва да се доразработват и развиват в рамките на диалога между културите и диалога между религиите. Нужна е и откритост, включително и при представянето на различията между културите. Но само на тази основа ние ще останем диалогични - ако искаме да ни слушат, трябва и ние да изслушваме другите. Ако вършим всичко това открито, се ражда и доверие. А от доверие имаме нужда и в рамките на този диалог. За да имаме правдоподобно излъчване навън, не можем просто да повтаряме нашите собствени предразсъдъци спрямо останалите, нито пък е редно да казваме за дугите само приятни неща, смятайки, че те искат да чуят именно това от нас. В тази област е нужна честност.