Хърватия и членството в Европейския съюз

Още преди референдумите във Франция и Нидерландия ситуацията за следващите страни-кандиданки за членство в Европейския съюз се влоши. Сега тя стана още по-критична. С оглед на евентуална правителствена смяна в Берлин, на обществения натиск във Франция срещу Ширак и на предстоащите референдуми, тези страни стават жертва на популистки дебати.

Решението на Европейската комисия срещу Хърватия сигурно е стреснало и България и Румъния. Европейският съюз пое наистина задължения спрямо тези две държави, процесът не може просто да се върне назад. Тъй като българите са свършили работата си по пътната карта и така са изпълнили всички условия, необходимо би било да се вземе генерално решение за блокиране на членството на нови страни, така че да се попречи на приемането на България в началото на 2007 година. Но теоретично всиичко е възможно. Спрямо Румъния се очертава отлагане на датата за членство.

За Хърватия път вече няма много надежда. След като Европейският съюз заяви, че условие за започване на присъединителните преговори е предаването на генерал Анте Готовина на Международна съд в Хата, Загреб вече почти няма шансове да изпълни критериите. Вече отдавна се храни не неоснователно подозрението, че всъщност не става дума за търсения от трибунала обвинаем. Великобритания и други правителства тайно искат да изчакат Сърбия и тогава да приемат едновременно всички бивши югославски държави.

Но дори тази перспектива е вече под въпрос. Тъй като консервативните в Евросъюза явно се разграничават от по-рано галеното от тях католическо дете, положението става критично за онези демократични сирли в Хърватия, които успяха да задминат националистите, само защото обещаха на населението страната да бъде прието в Евросюза.

Досега демократизацияга и политиката за мир на Балканите бяха тясно свързани с перспективата за евороинтеграция. Ако това отпадне, ще се надигнат старите сили от бивша Югославия. А с тях не може да се гради Европа