Царят е българин

Царят е българин.Това си казах, когато наблюдавах изпънатото от яд лице на Симеон по време на неудачите на партийния му конгрес. И той потъна в най-отвратителното българско политическо блато. Постановка на конгрес, предварително нагласени резултати от избори, фасадна демокрация... Въобще всичко, което гениалният български дух успя да изкорести и изопачи от принципите на демокрация. Оказа се, че Симеон Сакскобургготски твърдо върви по стъпките на Христо Бисеров, но още е много далеч от неговата виртуозност да нагласява конференции. В този смисъл Милен Велчев не си свърши работата както трябва и ако бившият монарх трябва да се сърди на някого, това е именно той. Новият Пламен Панайотов. Изхвърлянето на стария от ръководството на партията бе направено толкова грубо и недодялано, че в първия момент дори и най-преданите царедворци от вида на Олимпи Кътев бяха скандализирани. Разбира се, като се изясни, че зад тази работа стои самото Величество, Кътев набързо оттегли подписа си от всякакви протести и зае обичайната си дълбоко-приведена поза....

Трудно е днес да говорим за царя. Преди шест години се опитахме да предупредим какво ще направи с влизането си в българската политика. Той го направи и дори надмина най-смелите фантазии. Да го опишеш, не беше въпрос на особена прозорливост, а на елементарно придържане към реалността. Потискащото е, че когато няколко разумни хора се опитваха да говорят за онова, което сега се случва в НДСВ, мнозинството се нахвърляше върху тях, обвинявайки ги в користност. “Браните предишния режим”, казваха те. “Не искате да признаете Новото време, авторитета на царя, за когото не сте достойни.” Социолози и журналисти се изтрепаха да обясняват разгрома на двуполюсния модел и да славословят Симеон, а лидери на СДС публично се питаха защо не се съюзим с Негово Величеството... Равносметката днес е проста – от НДСВ не остана нищо. Днес то се крепи, защото лидерът брани имотите си и го държи във властта. Самият Симеон, който преди влизането си в българската политика продаде ордените на дядо си, днес е милиардер. Тези дни дори предяви нови претенции за поредния спорен имот в Кричим – на фона на отвратителните безобразия, които се случват в паритята му. Заради парите бившият монарх управлява с партията, която разсипа живота на стотици хиляди българи, заклеймявайки ги с прозвището “монархо-фашисти”. В българската политика той би още един рекорд – по неблагодарно отношение към най-близките си, онези, които му помогнаха да стигне до тук. Като се почне от проф. Чирков и се свърши с Пламен Панайотов и Лидия Шулева. Днес Симеон прави поредната чистка в собствените си редици, съобразявайки се единствено и само със своята изгода. Когато Шулева му бе близка до сърцето, той се скара с Доган, защото беше изгодно. Сега поради същата причина – изгодата, уволнява Шулева, за да угоди на Доган. Разбира се, Шулева е женски образ на царската слабост.Той има още много и най-различни. Както сам обичаше да казва в началото – “Аз имам много визитки в джоба си...” Истината е, че присъствието на Симеон Сакскобургготски в българската политика е най-нахалното и безнаказано до сега, в най-новата ни история. Той даде най-големия знак, че всичко е позволено в българската политика. Щом като царя може да стане партиец, да придобива собственост, меко казано на ръба на закона и да нагласява партийни конференции, какво остава за останалите...

Изобщо, царят се оказа истински българин. А мнозина преди шест години се надяваха, че не е и за това нещата ще потръгнат от само себе си. Днес едва ли има заблудени, но вече е късно.