Царят и властта

Така беше още при завръщането му в България преди четири години, когато постигна грандиозна победа на парламентарните избори, така е и днес, когато става дума за плановете му за бъдещето.

Историята на Симеон, обявен през 1943 за цар, но останал некоронясан, прилича на приказка. Когато половин век по-късно се завърна сред своите поданици, станали междувременно избиратели, той разруши двуполюсната партийна система от социалисти и консерватори, установила се в България след края на комунизма. Днес десният лагер е раздробен, което изкушава някои наблюдатели да твърдят, че той бил извикан в страната от социалистите. Това е пълна глупост, казва бившият президент Желев и припомня, че именно той, въпреки протестите на социалистите, издаде през 1991 български паспорт на живеещия тогава в Мадрид Симеон.

Така или иначе Сакскобургготски разочарова извънредно големите очаквания на своите привърженици. На изборите миналия месец неговото движение изгуби над половината от мандатите си. Въпреки това той изглежда все още не е изгубил надежда за втори мандат като министър-председател. Социалистите водиха продължителни, но безрезултатни преговори с “царя”, както го наричат всички в България. Румен Овчаров, влиятелният втори човек в БСП, заяви, че “определени хора” не могли да надмогнат личните си интереси. Това беше намек за Сакскобургготски, който макар и изгубил изборите явно е настоявал да остане на премиерското кресло.

Теоретически и сега не всичко е загубено за него – след като социалистите вчера не успяха да получат парламентарно потвърждение за своя проектокабинет. Ако Станишев се провали отново, тогава според българската конституция президентът ще възложи мандата за сформиране на нов кабинет на втората най-голямата парламентарна фракция – а това, въпреки значителните изборни загуби, е царското движение. Само че предвид разпределението на силите в Народното събрание Сакскобургготски би се видял изправен пред една аритметически наистина възможна, но фактически почти неразрешима задача, ако реши да образува правителство без социалистите.

Само едно е сигурно: бившият цар не иска да става водач на опозицията. Това той даде ясно да се разбере още в предизборната кампания, като се кандидатира за втори мандат като правителствен ръководител, но не и за място в парламента. И без това никой българин не може да си представи Симеон като участник в разгорещените словесни дуели в парламента, тъй като през изминалите четири години на власт Сакскобургтотски нито за миг не измени на аристократично-сдържания си стил. От неговото правителствено обкръжение също напомнят, че министър-председателят винаги изтъквал, че формално е обикновен гражданин, но преди всичко внук на Фердинанд І и син на Борис ІІІ, последните царе на България. В един стар германски справочник за историята на Югоизточна Европа може да се прочете едно изречение за Фердинанд, което в очите на мнозина българи би било напълно подходящо и за неговия внук: “Като член на фамилията Кобург, свързана с роднински връзки с всички управляващи династии в Европа, и като издънка на френското кралско семейство той е изпълнен с династична гордост, която се изразява не толкова в стремеж към конкретна политическа дейност, колкото във високото съзнание за историческо призвание.”

Но защо тогава Симеон се е вкопчил така здраво във властта? Царят може да е старомоден като възпитание и без усет за законите на съвременния медиен свят, но той притежава много по-голям хъс към властта, отколкото се предполага – уверява един дипломат в София. Някои предполагат, че истинската причина е борбата на Сакскобургготски за огромната собственост, която му беше реституирана след завръщането му в България. По време на предизборната кампания социалистите обещаха, че отново ще одържавят тези имения. “Сградите са порутени и не струват кой знае колко, но земята и горите са безценни” – казва един чуждестранен наблюдател. Симеон не желаел да бъде експроприиран за втори път.