Централният Съвет на мюсюлманите в Германия има нов председател

Кьолер е първият германец по произход, който поема поста, и освен това: изборът му съвпадна с протестите срещу карикатурите на пророка Мохамед. Затова не беше учудващо, че непосредствено след избирането на Кьолер, по германската телевизия му беше зададен въпрос, как той като мюсюлманин, гледа на въпросните карикатури. Ето отговора му :

Кьолер :

“Ние осъждаме тези отвратителни изображения, които нараняват достойнството на мюсюлманите. Към човешкото достойнство спада и религията, което е много интимна област за всяка личност и не бива да бъде наранявана. От друга страна обаче трябва да кажа, че като гледам картината от ислямските страни, където една заслепена и безмозъчна тълпа пали къщи и дори осквернява църкви, ние тук в Германия сме обзети от ужас от онова, което изблиците на ярост и омраза предизвикват. Тези постъпки предизвикват у нас отвращение и ние ще се опитаме да предприемем всичко възможно за да намалим ескалацията на напрежението.”

Кьолер е роден в град Штетин, днешен Шчечин на територията на Полша. Неговото семейство първо мигрира към бившата ГДР, а през 1956 година се изселва в Западна Германия. Аксел Кьолер започва да следва геофизически науки във Фрайбург, където за пръв път попада в средата на чуждeстранни студенти с мюсюлманска религия. През 1963 година той сменя религията си и става мюсюлманин. В интервюта с германски медии, той обяснява тази стъпка с “братската любов и човечност” на своите състуденти-мюсюлмани, както и с това, че в ислямът той открил една “просветителска религия, в която набожността се основавала на на разума и познанието.

Аюб Аксел Кьолер знае разбира се, че особено след 11 септември 2001 имиджът на исляма в Германия и много други западни държави, е доста по-различен : като на религия, която има склонност към насилие и фанатизъм. Кьолер желае активно да се противостопави на това клише, което отново стана много модерно след изблиците на насилие, породени от публикуваните карикатури на пророка Мохамед. В същото време той апелира обаче и към трите милиона мюсюлмани в Германия, да не следват примера на протестите в Близкия Изток, а да търсят други, мирни форми за изразяване на протеста. Той казва:

Кьолер:

“В Германия е редно към мюсюлманите да се отправи апел: “моля ви, не се оставяйте да бъде провокирани! С помощта на насилие и без друго нищо не можем да постигнем. Ние трябва да се ограничим до използването на средства, които са разрешени в правовата държава. Длъжни сме освен това да се опитаме да променим нещо в маниера на човешките взаимоотношения в нашето общество.”

Кьолер е изразител на едно доста умерено или европейско разбиране за исляма. Той смята да се ангажира за решаването на проблемите на мюсюлманите в Германия – като например недостатъчната интеграция в обществото или проявите на дискриминация спрямо тях. Ръководеният от него Централен Съвен на мюсюлманите обаче е само една от множеството големи мюсюлмански организации в страната. Според собствени данни Центрълният съвет изразява интересите на близо 800 000 мюсюлмани. Експерти смятат обаче, че реално става дума за около 20 000 до 30 000 мюсюлмани и то предимно от арабски произход. Преобладаващата част от мюсюлманите в Германия обаче са от турски произход и клонят предимно към друга по-голяма организация, която в организационно отношение е тясно свързана с турската държава. Това е “Турско- ислямският Съюз за религия”. Онези турски мюсюлмани, които споделят консервативно-ислямски или дори радикално- ислямистки разбирания, са обединени главно в “Ислямската общност “Мили Гюрюш”, която няма добра репутация в Германия.