Чавес – левият популист

Не минава ден, в който Уго Чавес да не е открил някакъв нов обект – училища, лекарски кабинети, мостове, улици и транспортни съоръжения. “Революцията продължава” – това е мотото на предизборната борба, която беше умело режисирана като шоуто на един разностранен талант, включително и певец, макар и не от най-висока категория:

На привържениците на Чавес това обаче се нрави. Той дължи огромната си популярност до голяма степен на таланта си да въудушевява масите. Тази способност изигра решаваща роля при първата му изборна победа през 1998 година – казва биографът му Алберто Берера:

“През 1998 г. цялата страна искаше промяната. А и Чавес казва неща, които са верни. Той има феноменалната способност да се поставя на мястото но другите, да усеща, какво те искат да чуят от него. Затова даже и противниците му са принудени да признаят, че по много точки Чавес има право. Чавес е емоционална личност.”

Предизборните митинги на Чавес са оцветени в червено. Участниците носят червени фланелки и шапки, защото червеното – това е цвета на революцията. Доралия Ордаз живее в един от бедняшките квартали на Каракас и е дошла да подкрепи своя президент. Тя казва:

“Ние всички ще гласуваме за него. Чавес е единственият президент, който се грижи за бедните и не ни изолира. Той се възползва от петролното богатство на страната за да даде на народа здравеопазване и образование”.

Преди три години – след две национални стачки и един повален опит за преврат – Чавес започна своите така наречени “мисии”. Орамайки Еспиноза от външното министерство обяснява целите на тези социални програми:

“Става дума за това, на всички граждани да се осигурят хранителни продукти, сигурност, образование и здравеопазване.. Да им се даде всичко онова, което им е било отказвано през предишните 40 години. Петродоларите се вливат направо за финансирането на социални проекти. Подобно нещо не е имало никога преди.”

“Мисиите” обхващат не само безплатно медицинско обслужване, но и безплатен достъп до образование за бедните. Според правителството на Чавес, във Венецуела вече нямало неграмотни хора. Най-успешната част от социалните програми са магазините “Меркал”. Това са специално супермаркети, в които основните хранителни продукти са средно с около 40% по евтини от нормалното. Фридрих Велш е професор в университета Симон Боливар в Каракас и един от малкото независими наблюдатели в страната. Той гледа скептично на “мисиите”:

“Политиката по здравеопазването и образованието се числят към престижните проекти на правителството на Чавес. И двете обаче са неефективни. Съмнителен е не само начина, по който се изразходват парите, но и ефекта от вложението. Става дума за щедри подаръци, които се раздават срещу лоялност.”

Големият напредък, за който се хвали Чавес, всъщност едва ли е видим за всички. Според официални данни на правителството бедността е намаляла от 1999 година до сега от 50 % на 39%. В същото време Венецуела обаче е една от най-корумпираните страни, в които и нивото на престъпността е изключително високо.