Чалгата ни превзе

Преди няколко дни двете най-големи и единствени частни ефирни телевизии направиха своеобразно състезание за вниманието на публиката. На практика бе приложено правилото на конкуренцията – по-интересния би трябвало да спечели. Не толкова отдавна бяха времената в които не можехме да си представим, че това е възможно. Един от най-кратките и ясни документи за социалистическото ежедневие е програмата на телевизията от онова време. Няма да я преразказвам, но който има нужда да опресни спомените си може да я види в някой стар брой на „Работническо дело”. Щастливи бяха хората, които живееха в северозападната част на България и можеха да хващат сръбска телевизия. С много снежинки, но все пак…Искам да кажа, че не можехме и да мечтаем за конкуренция и интересна програма. За това и всяко малко смислено нещо, което се промъкваше правеше огромно впечатление и се помнеше с години…Питах се тези дни какво ли щеше да стане, ако по някакъв вълшебен начин ни бяха показали какво ще гледаме след време, когато сме свободни и имаме право на избор. Казват, че пазарът се определя от търсенето. Но никой тогава не можеше да предполага, че масовото българско търсене ще опре дъното, което ни предложиха двете частни телевизии преди дни. Веднага искам да поясня, че не страдам от излишен морализъм и съм наясно с естеството на масовата култура, каквато представлява телевизията. Навсякъде обаче тази масова култура се държи в известни граници. Има правила, които не могат да бъдат престъпвани. Изключено е да речем в осем вечерта да ти предлагат порнография – певици, които пеят буквално голи по сцената или интимни сцени между участници в телевизионно шоу. В по-големите европейски страни също има „Биг брадър”, има и популярна музика, която се слуша масово. Никъде обаче не може да се види това, което видяха зрителите на двата български тв канала в осем вечерта, а и всеки ден след това. Надпреварата за публика се превърна в надпревара, кой пръв и колкото се може по-рано ще покаже гола жена или мъж с голям ищах. Във време в което всички възможни членове от фамилията гледат телевизора. От най-малките до бабите и дядовците. Лошото предположение, че всичките тези хора именно това очакват да видят. Но дали това е наистина така? Дали, ако в продължение на години бяха спазвани все пак някакви минимални граници на обществено приличие, масовата българска култура нямаше да изглежда толкова брутално-вулгарна. А и какъв избор имат останалите, които не искат порнографията и простащината да се настаняват в осем вечерта в собствените им домове. Да превключат на друг канал или да изгасят телевизора. Второто е за предпочитане, но също така означава капитулация. И ако частния човек може да си го позволи, то институциите и държавата не могат. Дори в България има закони, които забраняват разпространението на порнография, както и показването в определени часови пояси на програми с близко до нея съдържание. Дори според българските норми, споменатите телевизии могат да бъдат санкционирани. А има и държавна телевизия, която се издържа от парите на данъкоплатците и която има задължението да показва именно високата, некомерсиална култура. Да прави образователни програми, да разпространява най-общо казано добър вкус и да задава правила за благоприличие обществото. Което не означава непременно да е скучна телевизия. Но дори и при условието за скука, БНТ дори не се опитва да изпълни предназначението си на обществена телевизия и в най добрия случай конкурира чалгата с македонски песни. Класическа музика вече почти не се излъчва, театър или по-качествени, но некомерсиални филми също. Няма и ярки публицистични предавания, които да държат на фокус истинските проблеми на България. И както всички останали български институции тя на практика абдикира от задълженията си, оставяйки на чалгата целия периметър от публичността. Независимо, че все пак има хора, които не искат да се примирят с това, родината им да прилича все повече на долнопробен вертеп, в който се е събрала всичката възможна уродливост на този свят.