Членска карта ЕС №26

Дали през май-юни 2006 ще бъде потвърдена датата 1. януари 2007, на която България ще стане пълноправен член на ЕС? Една трезва политическа оценка в момента сочи шансове 50:50. Но отговорът “50:50” обезсмисля всяка прогноза, така че рискувам да твърдя: да, България ще влезе в Евросъюза след година. Ето и балансът на аргументите:

Страната наистина има да се справя с няколко проблема, будещи “сериозна загриженост” според последния мониторингов доклад на Еврокомисията, но решението в крайна сметка несъмнено ще бъде взето с надмощие на политическите съображения. А засега важните държави в ЕС, Европейският парламент и Комиисията сякаш клонят към благоприятна за България позиция. Същото важи и за двете държави, които догодина председателстват ЕС - Австрия и Финландия.

Шокът от отрицателния вот на французи и нидерландци по Конституцията безспорно снижи шансовете на София за приемане в срок, но той постепенно отшумява. Затова пък споразумението по бюджетната рамка 2007-2013 определено помага на България, пък и леко повиши настроението вътре в ЕС.

Може би най-сериозната опасност си остава общественото мнение в страните от Евросъюза, което през последната година се промени във вреда на България. Отзвук от тази промяна и същевременно една от причините за нея са зачестилите критични публикации за България в големи европейски медии.

Срещу негативната тенденция София може да направи само едно: да излъчва повече истински добри новини, особено в най-проблемната и медийно видима сфера – борбата срещу престъпността и корупцията.

И накрая: за да се случи 1. януари 2007 настоящото българско правителство трябва убедително да демонстрира, че взима насериозно всички изисквания и критики на ЕС. Тоест, да подобри вътрешната координация по европейските въпроси, да покаже напредък в проблемните области и най-вече – така да се погрижи за гражданите в страната, че да предотврати вътрешни кризи, протести и евроскептицизъм. Доколкото приемането в ЕС от доста време е почти единствената консенсуална тема в България, може дори да се помисли за някаква съвместна инициатива на всички политически сили, включително и двамата премиери от 1997 година, които лично свършиха много работа в посока Брюксел. Това би било добър сигнал както навън, така и вътре в страната.