“Членство втора категория”

В началото на публикацията авторът анализира слабия интерес на германците към приема на двете нови страни в ЕС, по повод което пише, че събитието се е радвало “ в най-добрия случай на благосклонен дезинтерес”. Като основна причина за това той изтъква множеството клишета, съществуващи по повод двете страни , свързани основно с отрицателни настроения и явления като например уличните деца, Дракула и дворецът на Чаушеску в Румъния. “Българите даже могат да се радват, че повечето европейци изобщо не правят някакви особени асоциации със страната им, освен може би “чушки” и евтино вино, което има лош вкус и се намира в най-задната част на витрините се твърди в материала. По-нататък Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг привежда статистически данни за отношението на германците към двете новоприети страни в общността. 56% от германците не желаят българите в общността, а по отношение на румънците резултатът е още по-лош. 64% от германските граждани биха предпочели, те да са извън ЕС. Анкетата изразява не само всеобщото неодобрение към многократно разрастналия се ЕС, но и неодобрението към Балканите и проблемите на различните народности, живеещи там. Първоначално двата народа ще имат европейско членство втора категория – се казва още в статията. Българите и румънците са бедни. Според критерия икономическа дееспособност на глава от населението, двете държави заемат последните места в новата европейска ранглиста, а станалите вече нарицателни “евтини полски водопроводчици”, сега ще се окажат направо скъпи на фона на балканските си колеги . След най-много седем години и те ще получат правото да работят в Германия, с което обаче някой и друг частен собственик на дом и апартамент ще може да си намали разходите. На всичкото отгоре Брюксел и сам изрази съмнение в подготовката на България и Румъния за членство в общността – констатира авторът и заявява, че най-често срещаните проблеми – като корупция, организирана престъпност, връзки с бившите тайни служби се повтарят от всички страни като заклинание. Най-строгите досега ограничения и предпазни клаузи, по всичко личи потвърждават задръжките на германците - констатира изданието. По-нататък се казва, че местните политици са пропуснали да противодействат на всички налични страхове и опасения у германското население. Стане ли дума за източното разширяване – пише Оливер Хойшен - политиците явно предпочитат – да повтарят онова, което се носи сред народа, отколкото да разясняват историческите измерения на събитието. При това тъкмо Германия би следвало да проявява разбиране по отношение на балканската двойка. През 1957 година, когато бяха подписани Римските договори, и в Германия току що беше завършил един преломен период. А източногерманците ясно си спомнят, какво означава, след години на лоша икономика и диктатура, отново да се завърнат в европейското лоно. Защото именно такива са усещанията на румънците и българите при присъединяването им към ЕС – за тях това е корекция на една историческа несправедливост. Двете страни са прекалено големи, за да могат в бъдеще да бъдат игнорирани. За Германия като световен шампион по експорт – това са важни пазари. В Германия често пъти не разбират с какви големи надежди много от хората в Югоизточна Европа гледат към нашата страна, без значение дали търсят при нас помощ, работа или образование. Само един пример: Общо 12 000 български студенти са записани в германски универеситети – това е повече отколкото в която и да била друга държава. След английския, германският език се радва на голяма популярност южно от Дунава. Човек даже не е нужно да е благоразположен към българите за да ги нарече “прусаците на Балканите”. Същото се отнася и до Румъния. Много гастарбайтери, пренесоха към родината си не само пари, но и западен манталитет, а в течения на столетията се развиха тесни културни връзки и отношения- се казва в заключение в статията на Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг.