1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Чуждестранните студенти в Германия и завръщането им в родината

25 юли 2008

За „изтичане на мозъци” се говори не само в България. Боливия има същия проблем. Най-умните глави отиват да учат в чужбина и никога не се връщат.

https://p.dw.com/p/Ej9U
Германия е обичана от чуждестранните студентиСнимка: picture alliance/dpa

Така напр. в Германия живеят 2000 боливийци, от които годишно в родината си се връщат само 30. Какво затруднява връщането им и защо това всъщност си струва, разбираме от Кристина Фелшен, която посети семинар на организацията Уърлд Юнивърсити Сървис в Бон, насочен към чужденци, които желаят да се завърнат в страната си. Ето какво споделя един от присъстващите на курса:

Elite Unis Studenten im Hörsaal
А след дипломирането накъде?Снимка: AP

„Аз съм като бумеранг. Бумерангът обикаля света, но винаги се връща там, откъдето е тръгнал. Бих могъл да си представя да напусна страната си за 3-ти път, да поработя още малко в Европа. Но искам да остана за по-дълъг период в Боливия, там да споделям опита, който съм натрупал.”

Хорхе Кастедо е на 33 години и е дипломиран аграрен икономист. Той знае какво означава да се върнеш в родината си и че

скокът в кариерата не винаги е успешен

Завръщащият се може да се сблъска с много препятствия. След като се е дипломирал в Германия, Хорхе се връща в Боливия с куп страхотни идеи. Там обаче установява, че те не могат да бъдат осъществени.

Ръководителят на Уърлд Юнивърсити Сървис Кабис Гавами подкрепя от 30 години насам чуждестранни студенти, решили да се завърнат в страната си. Той помага и на Хорхе Кастедо и го разбира много добре. Самият Хорхе ясно осъзнава какво му предстои:

„Когато човек се завърне в родината си след дългогодишен престой в чужбина, се чувства сякаш е паднал от най-високия трамплин в басейн със студена вода без да знае каква е дълбочината му. Скокът може и да е успешен, но може и да завърши фатално. Аз се връщам за втори път в Боливия и сега подхождам повече с разума, отколкото с чувствата.”

Това споделя Хорхе Кастедо. Сънародничката му Силвия Еспиноса казва следното:

„Контактите в Южна Америка са много важни. Но тези, които се връщаме в родината си, вече сме загубили старите връзки и контакти. Освен това

в Европа сме свикнали да живеем по съвсем друг начин

Universität, Hörsaal, Studenten mit unterschiedlichen Hautfarben
Снимка: AP

и очакваме в Боливия всичко да върви така, както тук в Германия. Но всичко е много по-различно и ние трябва да се примирим.”

Силвия Еспиноса знае какво говори. Тя се е завърнала в страната си преди много години. Това обаче си е струвало. Днес тя е ръководител на проект в Организацията за техническо сътрудничество в Боливия.

Силвия и Хорхе са идеалните специалисти за Боливия, защото могат да прилагат наученото на Запад в родната си страна. Особено търсени са експерти в сферата на борбата с бедността, образованието, но също и в сферите опазване на околната среда и енергетиката.

Повечето боливийски абсолвенти биха могли да намерят работа и в Германия. Но родната им страна изпитва най-голяма нужда от тях. Надя Паредес:

„Всички ние искаме да живеем в родината си. Чувството, което ни свързва със страната ни е много по-ценно от високия стандарт на живот.”