Чуждите медии за българското европейско членство

По повод предстоящото от 1 януари европейско членство на България и Румъния германската агенция ДПА се спира на различните аспекти на промените, произтичащи от присъединяването. Така например – след влизането на двете нови страни в Общността броят на нейното население ще нарасне от 463 на 492 млн души, а територията от 3,97 милиона квадратни километра става 4,32 милиона. При сравнение на различните показатели за Общността като цяло и – за България и Румъния, се установява, че в ЕС на селското стопанство се дължат 2 процента от брутния вътрешен продукт, докато в новите страни-членки същият процент е 10. При инфлацията и квотата на безработните промени няма да настъпят, но външната търговия на ЕС ще се увеличи с около 10 млрд евро – или около един процент от общия размер, възлизащ на 1051 млрд евро. От поместените в агенцията данни става ясно и, че България – с брутен вътрешен продукт от 2600 евро на глава от населението за миналата година ще замени Латвия като най-бедна страна сред членките на Съюза. Територията на България е малко по-голяма от тази на петте нови федерални провинции, а брутният вътрешен продукт от 21 млрд евро – по-малък от този на Бремен. Най-голям принос за формирането на брутния вътрешен продукт има секторът на услугите – 48 процента. Обширните плажни ивици на Черно море са вече любимо място за прекарване на почивката и за германските туристи. Що се отнася до кухнята – сред най-известните специалитети на страната е тараторът, а като традиционни напитки са определени сливовата ракия и мастиката.

Агенцията разпространява в днешната си емисия и коментар на кореспондентката си в София Елена Лалова под заглавието “Прусаците на Балканите идват”. Както отбелязва авторката – обичайно с представите за бъдещата държава-членка на Европейския съюз България се свързват корупцията, мафията и евтините ваканции на Черно море. С присъединяването си към НАТО през 2004-та година бившата държава от източния блок слага точката на близкото си съюзничество с Москва. И би желала да влезе в клуба на богатите, към който сега се присъединява, като икономически тигър на Балканите. От няколко седмици в Централния универсален магазин в София символично пред очите на посетителите се разхожда и жив тигър.

Предпоставките в това отношение не са лоши, тъй като българите от десетилетия се славят като прусаците на Балканите. Поради високото образователно равнище на служителите страната има добри перспективи и в очите на германските фирми. 1200 германски предприятия има представителства в България, със стокобмен от почти 3 млрд евро Германия е най-важният търговски партньор на София. Традиционно добрите отношения не се изчерпват с икономиката – в Германия учат 12 хиляди български студенти, немският език е втори по популярност в България след английския.

Богатството в страната е разпределено много неравномерно. Много от хората са разочаровани от мъчителния и до голяма степен непрозрачен преход от комунизма към пазарното стопанство. С доходи, възлизащи на една трета от средните за ЕС те се надяват на по-добър живот в голямото европейско семейство. “Европейският съюз ни дава възможността да модернизираме страната” – очаква правителственият ръководител Сергей Станишев.

Ключов проблем за новата държава-членка на ЕС остава корупцията. По данни на Трансперънси Интернешънъл всеки българин дава средно по 80 евро годишно подпуп – предимно в правосъдието, в системата на здравеопазването и в образователната система.

В коментарите, посветени на присъединяването на България и Румъния към ЕС се заявява и, че това разширяване не е като другите – тъй като никога преди нови страни не са били приемани с толкова много защитни клаузи. Други подобни случаи в бъдеще не би трябвало да има – са убедени държавните и правителствените ръководители на 25-те, дори и да не изпитват съмнения по отношение принципната правилност на присъединяването. За двете нови държави-членки и след 1 януари ще продължат да важат редица ограничения – например за износа на свинско месо или пък достъпа до европейското въздушно пространство.

Австрийският Ди Пресе пише, че единствено Унгария от присъединилите се през 2004-та година към Общността държави ще допусне работниците от България и Румъния до своите трудови пазари само постепенно - макар безработицата в страната да е една от най-ниските. Причината е в мерките за намаляване на бюджетния дефицит до 10 процента, във връзка с което ще се наложи освобождаването на служители от държавния сектор. Дер Щандарт акцентира, че австрийският трудов пазар остава затворен за работниците от България и Румъния най-малкото за две години. Според изданието само десет от 25-те държави-членки на ЕС ще отворят незабавно трудовите си пазари за България и Румъния – това са Фенландия, Швеция и осем от новоприсъединилите се страни. Италия и Португалия още не са взели решение по въпроса.

Чуждите медии съобщават масово за искането на София пред съда да бъдат изправени деветима либийски полицаи и един лекар, принудили чрез мъчения петте български медицински сестри да направят признания. Турската преса – както съобщава кореспондентката ни Нахиде Дениз – акцентира в големи заглавия върху проведения телефонен разговор между американския президент Джордж Буш и българския държавен глава Георги Първанов – посветен на смъртните присъди на медицинските сестри. Вестник Хюриет отбелязва, че Буш е заявил силна подкрепа за българската страна в усилията, които полага да спаси здравните служителки.