Шансовете да придобият образование в Германия не са добри за децата на мигранти

По време на Световната учителска конференция в Берлин с Вернор Муньос дискутираха германски експерти по образованието. В центъра на вниманието бе ситуацията на мигрантските деца. Подробностите от Панагиотис Купаранис:

Сравнението между германските ученици и учениците от мигрантски произход характеризира ситуацията в германската образователна система достатъчно ясно: докато 25 на сто от германските ученици завършват средна образование, сред децата на мигрантите това се удава на едва 9 %. Само основно образование сред германските младежи и девойки завършват 25 %, а сред мигрантите – 42. Без никаква завършена степен на образование остават 9 на сто от местните деца, ала 20 на сто от мигрантските.
Лошите шансове на мигрантските деца, обяснява специалният докладчик на ООН Вернор Муньос, води дотам, че в Германия се пропилява ценен потенциал. Вместо да се полагат усилия да се внасят добре образовани кадри от чужбина, би следвало да се вземат мерки, вече намиращите се в страната деца и юноши да получат добра квалификация. Освен това и в Германия трябвало да има яснота по въпроса, че образованието е едно от човешките права.

„Образованието е човешко право, като други човешки права – независимо дали икономически, социални или културни. И е важно да се разбере, че образованието трябва да се третира като човешко право. От тази гледна точка, се разкриват по-широки перспективи за критика срещу подобни условия, в които деца остават със слаби шансове да придобият образование.”

Вернор Муньос бе учуден от острата критика в Германия, след като сподели своите констатации. Според него тази критика може би е свързана с обстоятелството, че един учен от Третия свят конфронтира една от водещите индустриални държави със собствената й действителност. Ала човешките права са неделими. И при по-диференцирано разглеждане на ситуацията на мигрантските деца в Германия, трябва да се констатира, че тяхното положение се влошило допълнително, потвърждава ръководителката на берлинския научен център проф. Юта Алмендигер:

„Фактите са такива: децата от мигрантски произход имат изключително лоши шансове, ако изобщо може да се говори за шансове в образователната система и на трудовия пазар. А това е още повече в сила за децата от второто мигрантско поколение отколкото за първото. В това отношение Германия е до голяма степен уникална в света.”

От факта, че още от сега във федерални провинции като Северен Рейн-Вестфалия, Хесен и в големите германски градове около 40 на сто от децата имат поне един родител чужденец, не се правят необходимите изводи. Например всички студенти по педагогика задължително да изучават дисциплина, как да се отнасят към децата-мигранти.
Последствието от сега прилаганата политика е,у че само 10 до 15 на сто студентите по педагогика се ползват от предлаганите от ВУЗ интеркултурни възможности. Предвид на факта, че най-късно след едно десетилетие децата от мигрантски произход ще са мнозинство сред учащите, това е направо престъпна небрежност.