1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ширак срещу Саркози

12 януари 2007

Френският президент Ширак работи усърдно за поражението на партийния си приятел Саркози. Защо? Защото, както констатира в. “Либерасион”, от президента Ширак няма да остане почти нищо, ако Саркози влезе в Елисейския дворец:

https://p.dw.com/p/AtLn
Саркози, Ширак, дьо Вилпен
Саркози, Ширак, дьо ВилпенСнимка: AP

Сякаш напълно незаинтересуван от разгорялата се вече предизборна кампания и прогнозите, виждащи в президентското кресло или представителката на социалистите Сеголен Роял, или сегашния вътрешен министър Никола Саркози, като представител на управляващата партия Съюз за народно движение, 74-годишният Жак Ширак създава впечатлението, че на пролет – за пети път през своята дълга политическа кариера – иска отново да се кандидатира за президент. Той щял да обяви решението си през март, ръководейки се “единствено от интересите на Франция”, заяви той миналия ден.

Саркози не е за завиждане, тъй като държавният глава от месеци вече не пропуска възможност да му прави спънки. Неотдавна Ширак изведнъж се завърна към безкомпромисния си антиамериканизъм, само и само да компрометира “атлантика” Саркози, който преди няколко седмици бе приет от президента Буш в Белия дом. Ширак подготвя една амбициозна програма за следващите пет години, която, ако бъде приета, ще ограничи значително свободата на действие на Саркози, ако бъде избран. Явно под въздействието на Ширак министърката на отбраната Мишел Алио-Мари дълго оспорваше президентската кандидатура на Саркози, който тази неделя се очаква да бъде официално обявен за кандидат на управляващата партия. Ширак няма да присъства на партийния конгрес – нещо невиждано досега в новата партийна история на Франция.

Всичко това навежда на неизбежното заключение, че Ширак иска на всяка цена да осуети въздигането на някогашния си политически храненик Саркози. Какво ще остане от Ширак, ако Саркози стане президент и скъса, както възнамерява, с политиката на последните десетилетия – пита ляволибералният вестник “Либерасион” и отговаря: “Не много”. От тази гледна точка Ширак би могъл да намери по-добро място в историята, ако негов приемник стане социалистката Роял, тъй като изгледите за успех на нейните реформистки начинания са много малки.

Мотивът за поведението на Ширак би могъл да се търси обаче и в самата му природа, в готовността за предателство дори в собствения лагер. Склонност към политическо самоубийство? Така изглежда, защото дистанционно направляваното от Ширак саморазкъсване на управляващата партия заплашва Саркози при първия тур на гласуването на 22 април с провал, подобен на онзи, който изживя преди четири години социалистът Жоспен, когато загуби от десняка Жан Мари льо Пен. През 1981 пък Ширак предпочете да подкрепи избора на социалиста Митеран, вместо преизбирането на президента Д Естен, с когото се беше скарал. Колко малко го интересува съдбата на депутатите Ширак демонстрира преди десет години, когато без нужда разпусна Националното събрание и партията му изгуби изборите, а стотици негови съпартийци изгубиха мандата си. Това може да се повтори, ако Саркози изгуби изборите и французите гласуват доверие на Роял.