Шомбург - интервю

"От гледна точка на континентална Европа е трудно приемливо наличието на една неконтролируема прокуратура, която не се подчинява на никакви указания, на една прокуратура, която сама определя какъв доказателствен материал ще се използва при съответното дело."

С една дума, Шомбург е на мнение, че обвинителите, начело с Карла дел Понте, разполагат с прекалено голяма власт. Затова той самият не бил в състояние да окаже никакво влияние върху съдебния процес:

"Много процеси - без да имам предвид някой конкретно - притежават недостатъка, че човек не може да се концентрира върху същността."

Затова повечето процеси продължавали прекалено дълго. Шомбурт намеква явно за онзи срещу бившия югославски президент Слободан Милошевич. Нещо повече:

"Би било грешка да се смята, че този съд е в състояние да доведе до преосмисляне на историята. Това е работа на историците, а не на съда."

Като председател на Втората наказателна камера на Хагския трибунал, Шомбург сам произнесе впрочем една историческа присъда: осъждането на сърбина Миломир Стакич на доживотен затвор - една несъмнено назидателна присъда. Германският съдия е на мнение също, че в наказателната политика на съда не се забелязва ясна линия:

"За мнозина е просто непонятна разликата, да кажем, между 11 години в един случай и 46 години в някой друг случай."

Шомбург критикува остро позицията на САЩ спрямо създадения миналата година Международен наказателен съд, също със седалище в Хага. Вашингтон сключи двустранни споразумения с над 20 страни, които не допускат предаването на американски граждани на международния съд. Как тогава могат да бъдат убедени хората в бившата Югославия, пита юристът, да предават своите сънародници на трибунала? Шомбург изразява все пак надежда, че може би следващото американско правителство ще прояви повече разбиране за международното правораздаване. При цялата критика към недостатъците на Хагския трибунал, той е убеден, че престъпленията в бившата Югославия не трябва да останат ненаказани:

"Това не трябва да бъде осуетено от опитите на една държава да се завърне - може би в Ирак - към трибуналите от Нюрнберг и Токио, или, което би било още по-лошо, да създаде зони свободни от всякакви правни норми както в Гуантанамо."