Шрьодер призова Турция към реформи

Срещата между Шрьодер и Ердоган не донесе нищо изненадващо. Както се очакваше, федералният канцлер апелира към Турция да не изостава в усърдието си за реформи. Очаваше се и призива на Шрьодер, Турция да отпусне повече религиозни свободи.Канцлерът потвърди и датата на започване на преговори с Турция – на 3 октомври, като още преди това в интервю за печата Шрьодер беше подчертал, че действителното присъединяване на страната към общността ще стане значително по-късно и ще изисква някои промени в манталитета на турците.

Противниците на турското членство в ЕС вероятно и сега са истанали с впечатлението ,че канцлерът ненужно тика този въпрос напред. Усещанията в самата Турция обаче са тъкмо обратните: от години насам там цари впечатлението, че европейците само си измислят нови пречки, с които да задържат турците вън от ЕС : наскоро например – с призива за формално признаване на геноцида над арменците по времето на първата световна война.

Действително обективно обаче може да е впечатлението, че за привържениците на една европейска Турция стратегията по сближаването на страната към общността може да е по-важна отколкото същиската цел – пълноправното членство. Пък и защо ли не? Независимо от известен регрес и някои нови възпламенявания на национализма, сближаването на страната към ЕС вече донесе и съществен напредък – например отмяната на смъртното наказание и признаването на кюрдския език.

Макар че социологическите проучвания сочат намаляване на еуфорията по Европа в Турция и че много от реформите си остават само на хартия, даже и самата перспектива за европейско членство се оказа един от най-ефективните лостове за обвързването на Турция в западната общноста и приемането на все повече европейски стандарти и стойности. В същото време трябва и да е ясно, че в края на този дълъг и труден поцес Турция трябва да има и честния шанс да постигне своята цел. Шрьодер сега изясни и този момент със яснота, която беше необходима.

Така Шрьодеровия курс на политика спрямо Турция се отличава положително от този към Китай и Русия, където темите на човешките права все по-често стават жертва на икономически и пазарно-стратегически интереси. По отношение на Анкра Шрьодер може да изисква повече, защото се намира в благоприятната позиция на човек, който държи в ръцете си примамлива цел: членството в ЕС е и въпрос на престиж за Анкара. Шрьодер е осъзнал, че става дума за стабилизирането и обвързването на един партньор, който е незаменим не само във военно отношение. Той знае също така, че сближаването на Анкара с ЕС може в дългосрочен план да облекчи и интеграцията на живеещите в Германия два и половина милиони турци. А няма и да е съвсем маловажно, ако покрай всичко това, той ги спечели и като свой избириталески резерв.