ЩАЗИ е използвала и лекари за шпиони

Под кодовото име „Ирина” тя е точно това, за което мечтае всеки водещ офицер от Държавна сигурност на ГДР – прилежна шпионка без каквато и да било съвест. Досието на кожната лекарка в ЩАЗИ се състои от 470 страници. В продължение на години тя е подпитвала над 1000 свои пациенти и се е случвало да предоставя и наистина взривоопасна информация. „Ирина” е най-показателният случай, с който се е сблъскала по време на тригодишните си проучвания в документите на ЩАЗИ писателката Франческа Вейл. Изследователката от института в Дрезден „Хана Аренд”, занимаващ се с проучвания на тоталитаризма, обаче, предупреждава да не се гледа в никакъв случай по един и същи начин на всички работили някога в ГДР лекари и те да се смятат за безскрупулни агенти на ЩАЗИ. Неформалните сътрудници са били между 3 и 5 процента.

„За мен това е много важно – да се откроят разликите, тъй като историите на хората са много различни. Лекарската колегия в никакъв случай не трябва да изоставя темата. Като особено важно е да се вгледа човек в историите на жертвите. Аз мога само да призова жертвите на извършвания от лекарите шпионаж да се обединят, за да може да се направи един по-голям анализ.”

Председателят на федералната лекарска камара Йорг-Дитрих Хопе гледа двузначно на публикуваното проучване. От една страна е абсолютно неетично и неоправдано по никакъв начин да се нарушава систематично лекарската тайна от медиците. Същевременно, обаче, той изтъква, че мнозина са се противопоставили на опитите да ги вербуват:

„За пореден път достигаме до извода, че лекарската професия представлява огромен интерес за тези, които искат информация за хората, особено в тоталитарните държави – чрез интензивния контакт между лекар и пациент и поради съхраняваните от лекарите данни. И днес вече ние знаем, че вероятно би трябвало да се защитаваме още по-добре, за да гарантираме опазването на лекарската тайна и задължението за защита, което лекарите носят спрямо пациентите.”

Някои от лекарите в ГДР, обаче, очевидно с лекота са пренебрегнали изискванията към професията. Авторката на проучването е разговаряла с 21 бивши сътрудници на ЩАЗИ. Един от тях – медик с кодовото име „Д-р Херцберг” дава следния отговор на въпроса защо е издавал кръвните групи на кръводарителите: „Тогава си помислих следното – в крайна сметка тази информация би могла да бъде получена от всеки, всеки би могъл да има достъп до картона. Затова и не се поколебах особено.”

Вече след промените хората биват обзети от някои съмнения – казва на базата на проведените разговори писателката Вейл:

”Шестима от 21 интервюирани говореха за вина и срам. Мнозина, обаче, изобщо не са се изразили толкова отчетливо.”

Така или иначе – последствия за лекарите надали ще настъпят – подчертава председателят на лекарската камара Хопе:

„Нарушенията на служебната етика имат давност от 10 години. Така че единствено по линия на наказателното право биха могли да се наложат санкции. Допускам, че голяма част от случаите вече са регистрирани някъде и вероятно са се провели съответните процеси.”

Извинението е най-малкото, което биха могли да очакват жертвите на шпионажа – смята Хопе. Но в по-голямата част от случаите това не би било възможно, тъй като извършителите вече не са между живите. Но пък голяма част от лекарите, шпионирали в полза на ЩАЗИ, все още практикуват – изтъква авторката на студията Франческа Вейл.