Щастлив край за Турция

ата общност започне такива преговори и с Хърватия. След двудневни кризисни заседания се стигна в крайна сметка до единодушно спразумение по въпроса. Турция си отдъхна, а Европейският Съюз съумя да спаси имиджа си на надеждна международна общност, смята в коментара си Баха Гюнгьор.

Поставяйки официално началото на присъединителните преговори с Турция Европейският Съюз съумя да направи не само важна историческа стъпка напред, но и да подсигури интересите си в един особено важен регион на границата с Европа. Турция отдавна не е вече както по време на Студената война просто страна-членка на НАТО, чиято задача е да отбранява югоизточната фронтова линия. Турската държава играе междувременно централна роля в новия близко- и средноизточен кризисен регион.

Макар и целта на присъденителните преговори да е пълноправното членство на страната в Европейския Съюз, техният резултат не може да бъде гарантиран. Решението на въпроса, дали една политически, икономически и обществено модернизирина Турция би могла да бъде пълноправена членка на един също така обновен Европейски Съюз, може да се очаква едва след дълги години на дебати и разговори. Пренатоварването на Турция с прекалено много задачи би било на този етап контрапродуктивно и би довело неизменно до засилване позициите на националистическите антиевропейци под турския полумесец.

Страховете на европейците относно Турция са точно толкова разбираеми както и опасенията на турското население по отношение на евентуални необмислени стъпки в посока Европа. Вътрешно погледнато Турция трябва да преодолее още множество бариери. Огромните разлики в развитието на отделните региони ще могат да бъдат изравнени едва след години. Колко трудно е това, знае най-вече Германия, която от край време се опитва да премахне разликите между Изток и Запад.

Също по отношение на демокрацията, спазването на човешките права, арменския въпрос и конфликта с кюрдите турската държава ще трябва да докаже, че е годна за прозвището европейска, ориентирайки се при решаването на конфликти по европейските ценности и стандарти. Още повече компромиси от страна на Турция се очакват и по отношение на кипърския въпрос. Европейското право трябва да бъде прието от Турция във всичките му 35 дяла. Всяка една европейска държава има по този начин 35 възможности да наложи вето, тъй като всеки един дял може да бъде приет единствено при пълно единодушие.

Покерът, изигран от Австрия непосредствено преди официалното начало на присъединителните преговори с Турция, е само предусещане за това, което би могла да направи всяка една страна-членка на Европейския Съюз. Рискът от провал е голям, макар и да е ясно, че на края всички европейски държави, няко по силата на реферндум, ще трябва да ратифицират присъединителния договор с Турция. Европейската общност все още не се е справила с огромните проблеми, възникнали в следствие на прекалено бързо осъщественото източно разширяване преди близо година и половина. Би било обаче нечестно, ако сметката за тази несполука плати единствено Турция.