Ще влезе ли Хърватска в Европейския съюз през 2009-та?

Наричайки Хърватска средноевропейска страна, Едмунд Щойбер допуска малка географска неточност. Страната принадлежи към югоизточна Европа и по-скоро към Балканския полуостров, за което хърватите не обичат да си спомнят. И все пак в политически план би било по-добре Средна Европа да се разпростре на Балканите, отколкото да се случи обратното.

Хърватска седна на масата на преговорите с Европейския съюз заедно с Турция на 3-ти октомври 2005-та. Но докато перспективата на Анкара е твърде неясна, Загреб се надява през 2009-та еврозвездният флаг да се развее над страната. В икономически аспект Хърватска напредна твърде много. Днес брутният вътрешен продукт на глава от населението надхвърля 7700 евро или повече отколкото този на Словакия. В този смисъл Хърватска с право може да се нарече “средноевропейска страна.”

През последните години страната промени облика си благодарение на мащабна инвестиционна програма. Вярно е, че цената, заплатена за нея, бе твърде висока. Външният дълг на Хърватска възлиза на около 29 милиарда евро. И все пак, Хърватска дисциплинирано изплаща задълженията си по заемите и същевременно влага средства в инфраструктурата. Пътуващите през страната с удоволствие забелязват “европейския стандарт” на пътищата, особено на новопостроените или обновени автомагистрали. В строителството на пътища Хърватска изпреварва не само източната си съседка Сърбия, но и Словения, която от три години е в Европейския съюз. Така инвестирайки в бъдещето, хърватите един ден ще могат да намалят или изплатят натупания си външнен дълг.

Но динамиката в икономически план изпреварва промените, които се извършват в съзнанието на хърватите. На щандовете за туристически сувенири в Хърватска все още се продават портрети на някогашния усташки водач Анте Павелич. В неговата компания се среща и ликът на друг “национален герой” - съденият в Хага военнопрестъпник Анте Готовина. Изглежда много от хърватите все още са в плен на националистическа носталгия и в това отношение Хърватска оправдава прозвището си на балканска страна. Но хърватската официална политка отдавна осъзна, че пътят към Брюксел предполага раздялата с традиционния национализъм, който през 90-те години бе свързващият елемент в идеологически разделеното хърватско общество.

Ако се съди по досегашното развитие на преговорите, Хърватска вероятно ще бъде формално готова, през 2009-та да влезе в Европейския съюз. Годината е твърде подходяща, защото тогава ще се проведат избори за Европейски парламент. Друг е въпросът, дали Брюксел ще бъде готов за приемането на Хърватска. Това със сигурност би било така, ако бе приет проектът за европейска конституция. Но това не стана и с предвидения нов, по-думите на Жан-Клод Юнкер “опростен, сложен договор”, може да се постигне само половинчата реформа, която не улеснява, а затруднява процеса на разширяване. Но това едва ли ще се отрази пряко на преговорите със Загреб и най-вероятно още през 2009-та Европейският съюз да отвори вратите си за поредната 28-ма страна.