Ще се обезкърви ли откъм кадри българското здравеопазване?

Доколко основателни са тези опасения?

Неприятностите на сегашното българско правителство едва ли ще приключат с безславния край на учителската стачка. Проектобюджетът за 2008 година, който вече беше внесен за разглеждане в НС, вероятно ще събуди страстите на още редица силно недоволни слоеве на обществото, които и догодина ще бъдат принудени да понасят лишенията, осигурени му от т.нар.”социален модел на управление” на тристранната коалиция. Показателен пример е здравеопазването.

Ще настъпи ли криза в болниците?

Според предварителните позиции на здравното министерство, от една страна и Националната здравно осигурителна каса и Българския лекарски съюз, от друга, разминаването в сметките за догодина достига почти 1 милиард лева. Двойно по-малки от нуждите са предвидените суми за първична доболнична помощ, за лечение в болниците, за стоматологични услуги. След две години нулев прием, държавата най-сетне реши да отпусне средства за специализация на 60 на сто от чакащите близо 3500 млади лекари, но останалите ще трябва да платят тази специализация от собствения си джоб. Обещаните им 2 минимални работни заплати за страната, обаче, ще бъдат дадени срещу задължението лекарите-специалисти да бъдат изпращани на работа в глухата провинция по силата на едно ново, силно напомнящо прословутото през социализма „разпределение” на медицинските кадри.

Лекари търсят работа в чужбина

Работата е там, че вместо към непривлекателните райони от България, младите лекари все по-ударно и масово ще стягат куфарите и ще поемат към чужбина. Най-нови данни сочат, че през последните три месеца страната са напуснали около 200 лекари, а през последните няколко години 40 на сто от медицинските сестри вече не се грижат за български пациенти. Всекидневно по трима местни стоматолози заминават за Европа, където освен че имат по-добри условия за живот, се радват и на несравнимо по-високи доходи отколкото в родината си. Според председателят на Българския лекарски съюз д-р Андрей Кехайов, специалистите се насочват най-вече към Великобритания, Германия, Франция и САЩ, като особен интерес вече проявяват Чехия, Испания, дори и Австралия. В ЕС заплатите са 4-5 хил. евро на месец, работи се в добре оборудвани болници и със здравни системи на доста по-високо равнище. По данни на лекарската съсловна организация, в извън България а се търсят най-често анестезиолози, хирурзи, психиатри, гинеколози и педиатри – все области, в които българското здравеопазване изпитва глад за квалифицирани кадри.

Медицинските сестри са готови за протестни действия

Днес броят на лекарите в България е 34 хиляди души, а статистиката сочи, че 35 на сто от тях са над 50 годишна възраст. Специалистите, които насочват погледа си за работа в чужбина са най-вече млади хора, които владеят езици и за чиято подготовка са били инвестирани огромни средства. Особено сложен и тежък е въпроса с медицинските сестри. От 50 хиляди през 1990 година сега в страната са останали едва 30 хиляди от тях. Работещи при изключително тежки условия и с мизерно ниско заплащане, медицинските сестри предупредиха чрез своята професионална асоциация, че са готови за протестни действия, ако исканията им за повишаване на заплатите не бъдат удволетворени. Досега много от сестрите работеха в Европа и по света като болногледачки, но след влизането на страната в ЕС, те се регистрират в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, с което получават отново правото да практикуват като медицински сестри. Всичко това води до парадоксалната ситуация, при която някои водещи болници в страната разполагат едва

с по 14 лекари и 7 сестри – бройка, която неслучайно превръща България в една от най-недружелюбните за потребителите системи на здравеопазване в Европа. Според специално проучване на Индекса на здравния потребител –това е годишната класификация на европейските системи на здравеопазване в 5 категории - права на пациента и информация, време на чакане за лечение, резултати от здравни грижи, предоставяни услуги и достъп до лекарства - държавата се нарежда на 28 място от всичките 29 системи на обществено здравеопазване.

Неблагоприятни перспективи за старите и болните

От друга страна социолозите отчитат, че доверието в здравеопазването сред обществото е най-ниско в сравнение с останалите сфери в публичния сектор – 70 на сто от анкетирани в средата на годината българи са оценили положението в здравната сфера като лошо. Те уважават друда на лекарите, но смятат че системата не е прозрачна, липсва ред и контрол при харченето на средствата, качеството на лечението е ниско, а лекарствата са скъпи.Едва ли проблемът с изтичане на медицински кадри в чужбина е единствено български, но на местна почва той започва да придобива драматичен характер. Защото освен беден и недоволен, българския гражданин става застаряващ и болнав с все по-малка перспектива за него да бъдат полагани нормални медицински грижи. И защото ако не сега, само след няколко години тежката криза в обезкървеното откъм кадри българско здравеопазване едва ли ще се размине. Симптомите са налице, само дето няма кой да ги види и да започне да лекува заболяването.