1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ще се подчини ли България на Страсбургските канони?

Автор: Емил Попов/Редактор: Даря Попова-Витцел14 април 2009

На 22 април решението на Европейския съд за правата на човека по “църковното дело” става окончателно, ако България не поиска препращането на казуса към Голямата камара на съда. Емил Попов за възможните сценарии.

https://p.dw.com/p/HW5H
Църквата - неспособна да реши проблемите си без намесата на държавата?Снимка: AP

Медийният поток, който съпътства “църковното дело”, е наситен с емоционални и твърде често произволни тълкувания. На този фон информациите на Прес Офиса на Европейския съд за правата на човека се отличават с прецизност, лишена от спекулативна окраска.

Weihnachten in Bulgarien
Има ли шанс за споразумение?Снимка: AP

Според Страсбург това, което е ясно досега, се съдържа в решението на Съда от 22 януари 2009 година: счита се, че България е нарушила чл. 9-и от Европейската конвенция за правата на човека, гарантиращ свободата на вероизповеданията и страната се задължава да плати 8 хиляди евро за разноските по делото.

Ще трябва ли България да плаща?

Решението не съдържа конкретния размер на обезщетението на алтернативния синод, което в медиите отдавна надхвърли 1 млн. евро. Дори нещо повече: на този етап Съдът не се е произнесъл даже по въпроса, дали България ще трябва изобщо да плаща обезщетение. Ако една от страните по делото, примерно България, поиска до 22 април, делото може да бъде препратено до Голямата камара на Съда, както е предвидено в чл. 43 от Европейската конвенция за правата на човека. Но до Голямата камара може и изобщо да не се стигне.

Тогава са възможни следните варианти. Държавата и алтернативният синод могат да се споразумеят помежду си, дали да се плаща обезщетение и евентуално в какъв размер да бъде то за нанесените материални и нематериални щети. Ако това не стане на доброволна основа, едва тогава Съдът може да определи обезщетение за имущетвени и неимуществени вреди.

Europäischen Gerichtshof für Menschenrechte in Straßburg
Сградата на Европейския съд за правата на човекаСнимка: AP

Възможно е също Съдът да реши, че България е задължена да изплати обезщетение само за единия тип вреди или дори Страсбург да излезе със становище, че страната изобщо не е длъжна да плаща обезщетение. Но да се върнем хипотетично към негативния сценарий, т.е. държавата да бъде осъдена да плати обезщетение на алтернативния синод.

Може ли България да не изпълни решението?

На практика това е възможно, но би означавало държавата да наруши сама собствената си конституция. Според чл. 5, ал. 4 от конституцията на България международните договори, каквато е и Европейската конвенция за правата на човека, са част от “вътрешното право на страната”.

Те дори имат предимство пред вътрешни норми, които им противоречат. В този смисъл решението дали България да спазва Страсбургските канони не е въпрос на подчинение. То е взето доброволно още в момента, когато България е ратифицирала Конвенцията.

Прескочи следващия раздел Повече по темата