Ще се провали ли реформата на съдебната система в България?

Като тревожна политическа парализа може да бъде определен периодът, който вече стартира с началото на предизборната кампания в България. Един от най-красноречивите примери за това е очертаващият се провал на политическия пакт за съдебната реформа в страната.

На пръв поглед всички са съгласни, че най-острият и неотложен въпрос, който не слиза от привидния дневен ред на управляващите вече няколко години, е работата на съдебната власт, бавният ход на делата, многократното отлагане и пренасрочване на тяхното разглеждане в съда, корупцията и невъзможността за ефективен контрол в съдебната система. Темата е сложна, проблемът е многопластов, както написа министърът на правосъдието Антон Станков, и за всички е ясно, че до края на мандата на сегашното правителство няма да има технологично време, за да бъдат извършени необходимите правни и структурни промени. За всички е ясно и друго: че именно съдебната реформа бе посочена от европейските експерти като последният проблемен кръг, в състояние да активира предпазната клауза, според която членството ни в Евросъюза може да се отложи.

Единственото, което може да бъде направено сега, е постигането на консенсус относно приоритетите в дневния ред на обществото и формулирането на ясен ангажимент от политическите сили, че тези приоритети няма да бъдат променяни и след изборите. Т.е., че реформата на съдебната система ще продължава да бъде задача номер 1 за българското общество.

Да, обаче идеята лансирана от министъра по европейските въпроси Меглена Кунева за прехвърляне на мост между този и следващия Парламент, за очертаване на параметрите на задължителната приемственост, за консолидиране около общ документ фиксиращ важността от продължаване на работата в законодателната и административна област свързана със съдебната реформа, най-вероятно няма да се осъществи поради изразеното нежелание на опозиционните сили да я подкрепят.

Бяха оповестени най-разнообразни мотивите за това:

- Един от тях е, че по този начин сме щели да заблудим европейските експерти, че в България се върши нещо.

- Друг мотив : управляващите си правят ПР акция пред Евросъюза.

- Трети аргумент: че това е опит за потулване на несвършеното.

- Четвърти: че подобна декларация не казва нищо…

Най-вероятната истина обаче е, че изборите са много скоро и нито една от опозиционните партии няма да подкрепи предложение от правителството, което е в очаквана от обществото посока. Колкото и да е добро това предложение и колкото е да е важно за по-добрата социално-политическа атмосфера в страната.

Ако всички са съгласни, че реформите в съдебната система трябва да продължат, къде е логиката да не се подпишат под такъв текст?!

Има ли друг смисъл да се блокират предложения, които помагат за укрепване на демокрацията, само защото са направени в предизборния период и биха могли да повишат рейтинга на вносителите?

Това, което се случва в момента, е един от парадоксите на демокрацията. Ако продължим да жонглираме с тях, бихме казали следното: от една страна единственият начин хората да участват в управлението е посредством своя вот, който те са поканени да дадат по време на избори. От друга страна – след като предизборният период фактически елиминира здравия разум и го заменя с политически , то колкото по-рядко има избори – толкова по-добре за обществото.