Ще се спука ли сапуненият мехур на имотния пазар в България?
31 януари 2008
Реклама
Наскоро четох в българските вестници, че цените на старото строителство в центъра на София надминало дори тези за новопостроени сгради, отчасти поради това, че новите се намират вече предимно в покрайнините на града. В Германия тези дни беше публикувана обширна и представителна студия, посветена на цените и тенденциите в развитието на пазара на недвижимите имоти в Германия. Към нея има и карта, която представя средните цени на квадратен метър жилищна площ, която не е новопостроена и не е луксозна.
Къде са най-скъпите имоти в Германия?
Най-високите цени за апартаменти са в Мюнхен с цени от 2010 евро /кв.м. На второ място е Дюселдорф в провинция Северен Рейн-Вестфалия със средна цена от 1800 евро/ кв.м., следван от Щутгарт – със 1750 евро/кв.м и Кьолн – с 1600 евро/ кв.м. Не знам дали ви прави впечатление, че това са цени, които в почти същия вид се срещат и за имоти в София, макар, че качеството на инфраструктурата и качеството на живота в изброените германски градове е несравнимо по-високо отколкото това в София. При това жилищните имоти в Германия са като цяло по-добре поддържани, защото собствениците са натоварени с доста задължения, що се отнася до външния вид на сградата, енергийната и ефективност, както и вътрешната и поддръжка. Когато тръбите на водната инсталация например са на по 30-40 години и се стигне до теч и наводняване на съседи, компаниите, при които собствениците задължително са осигурени срещу подобни рискове, незабавно прекратяват застрахователната защита на имота, докато собственикът не санира водопроводна инсталация. Ако не го направи, е принуден да плаща многократно по-високи месечни такси от обичайните.
Икономическата принуда е ефективен метод за поддържане на имотите в приличен вид.
От юни тази година влизат в сила така наречените енергийни паспорти на недвижимите имоти. Те ще дават представа за реалното енергийно потребление на един имот и за слабите му места – например липсата на топлоизолация на сградата отвън, остаряла отоплителна инсталация , неуплътнена покривна конструкция и прочие – т.е. точно за онези неща, които струват все повече и повече. От 2000-та година насам разходите за енергия и топлина в Германия са се увеличили с точно 76% , затова всички, които купуват някакъв имот обръщат все по-голяма значение на енергийната му характеристика. И все пак определящият фактор в Германия си остава местоположението му : в регионите на добро стопанско развитие и увеличаващо се население, цените остават стабилни или дори растат – например около Мюнхен, Дюселдорф, Кьолн.. Там където има обезлюдяване и застаряване, цените падат –например в източногермански области около Магдебург, Ерфурт или Щразлунд. В Магдебург средната цена на недвижимите имоти например е 430 евро/кв.м. Тъкмо тези големи разлики в цените показват обаче, че пазарната оценка като цяло е реална. Затова в Германия няма да има крах на недвижимите имоти, какъвто стана в Америка покрай ипотечната криза, защото в Германия жилищата не са надценени. Хайде сега се замислете за София или за имотите по Черноморието!
Къде са най-скъпите имоти в Германия?
Най-високите цени за апартаменти са в Мюнхен с цени от 2010 евро /кв.м. На второ място е Дюселдорф в провинция Северен Рейн-Вестфалия със средна цена от 1800 евро/ кв.м., следван от Щутгарт – със 1750 евро/кв.м и Кьолн – с 1600 евро/ кв.м. Не знам дали ви прави впечатление, че това са цени, които в почти същия вид се срещат и за имоти в София, макар, че качеството на инфраструктурата и качеството на живота в изброените германски градове е несравнимо по-високо отколкото това в София. При това жилищните имоти в Германия са като цяло по-добре поддържани, защото собствениците са натоварени с доста задължения, що се отнася до външния вид на сградата, енергийната и ефективност, както и вътрешната и поддръжка. Когато тръбите на водната инсталация например са на по 30-40 години и се стигне до теч и наводняване на съседи, компаниите, при които собствениците задължително са осигурени срещу подобни рискове, незабавно прекратяват застрахователната защита на имота, докато собственикът не санира водопроводна инсталация. Ако не го направи, е принуден да плаща многократно по-високи месечни такси от обичайните.
Икономическата принуда е ефективен метод за поддържане на имотите в приличен вид.
От юни тази година влизат в сила така наречените енергийни паспорти на недвижимите имоти. Те ще дават представа за реалното енергийно потребление на един имот и за слабите му места – например липсата на топлоизолация на сградата отвън, остаряла отоплителна инсталация , неуплътнена покривна конструкция и прочие – т.е. точно за онези неща, които струват все повече и повече. От 2000-та година насам разходите за енергия и топлина в Германия са се увеличили с точно 76% , затова всички, които купуват някакъв имот обръщат все по-голяма значение на енергийната му характеристика. И все пак определящият фактор в Германия си остава местоположението му : в регионите на добро стопанско развитие и увеличаващо се население, цените остават стабилни или дори растат – например около Мюнхен, Дюселдорф, Кьолн.. Там където има обезлюдяване и застаряване, цените падат –например в източногермански области около Магдебург, Ерфурт или Щразлунд. В Магдебург средната цена на недвижимите имоти например е 430 евро/кв.м. Тъкмо тези големи разлики в цените показват обаче, че пазарната оценка като цяло е реална. Затова в Германия няма да има крах на недвижимите имоти, какъвто стана в Америка покрай ипотечната криза, защото в Германия жилищата не са надценени. Хайде сега се замислете за София или за имотите по Черноморието!
Реклама