Ще се стигне ли до прекратяване на преговорите на Турция с ЕС?

На 15 ноември 1983 година тогавашният водач на турската общност в Кипър Рауф Денкташ провъзгласява създаването на международно и до днес непризнатата Турска Република Северен Кипър.Така той стана първият президент на една страна, която още навремето беше характеризирана като “мъртвородено дете”. Независимо от смяната на всякакви правителства в Турция, нито едно от тях не посмя да се заеме е да реши “Кипърския проблем”. Причината за това е, че претенциите към Северен Кипър са неразделна част от държавната идеология, защитавана неотклонно от националистическо-консервативния елит и от армията на страната.

Справедливия поглед към историческото зараждане на Кипърския проблем изисква да не се изпускат събитията, станали преди навлизането на турските войски през юли 1974 година. Непосредствено преди инвазията на остров Кипър имаше опит за преврат, инсцениран от тогавашната военна хунта в Атина , който си поставяше за цел да присъедини средиземноморския остров към Гърция. От външнополитическа гледна точка трябва да се има предвид и още нещо: Турция, заедно с Гърция и Великобритания по онова време беше сред силите, гарантиращи крехката независимост на Кипър след Лондонските договори от 1959 година. В тази си функция Турция навлезе в Кипър и окупира северната му част, което нито Великобритания, нито суперсилата Америка по онова време пожелаха да осуетят.

Грешката на турската страна се състои в това, че продължи да държи на разделението на острова, даже и след като падна от власт седемгодишният военен режим в Гърция и след като страната се завърна към демократично управление.

За ЕС пък Кипър представлява тест за способността и претенциите му да се превърне във външнополитическа велика сила, която е в състояние да решава конфликтите в своята сфера на влияние. Не е обаче напълно погрешна и турската гледна точка, според която Кипър не е проблем на европейците, а на ООН. ЕС не постъпи по най-достойния начин, приемайки в общността кипърските гърци, независимо от това, че само дни преди това те бяха отхвърлили на референдум плана на генералния секретар на ООН Кофи Анан за обединяването на острова. Турската общност на остров Кипър беше подкрепила този план. След това ЕС направи и други грешки. Най-голямата от тях беше обещанието, дадено на кипърските турци, че ще подкрепи икономическото развитие на техните области с 260 милиона евро и ще се опита да разчупи международното търговско ембарго срещу Северен Кипър. Тези обещания обаче не бяха спазени. От друга страна пък, Анкара не биваше да подписва допълнителните протоколи за митническия съюз с европейците, което на практика беше равнозначно на признаването на Република Кипър и води до задължението за отваряне на турските пристанища и летища за кипърски транспортни средства.

Ситуацията в момента е твърде сложна. Министър-председателят Реджеп Таип Ердоган обвърза политическото си оцеляване с твърдото си поведение спрямо ЕС. През 2007 година предстоят избори за нов парламент в Турция. Ще се избира и нов държавен глава – а това е задача на парламента, който е доминиран от Ердогановата “партия на справедливостта и развитието”. Самият Ердоган кокетира с мисълта да заеме най-висшия държавен пост. Парламентарните избори ще бъдат спечелени най-вероятно от партии, които са националистически-консервативно ориентирани и които категорично отхвърлят всякакви отстъпки по отношение на основните стълбове на държавната идеология – т.е. които са решително против това, Турция да се откаже от Северен Кипър. Затова прекъсването на преговорите на Турция с ЕС явно няма алтернатива – поне докато в самата Турция не се стигне до ново раздаване на картите и ново съотношение на политическите сили във властта.